Не ви лъжат, подиграват ви се! Или ето как работи ПР технологията „чужда медия написа“

ПП-ДБ не са открили топлата вода. Няма нищо по-елементарно от това да манипулираш дадена публика, особено българската, позовавайки се на материали, излезли в чужбина, които предварително си подготвил самият ти

Дълбоко вродените ни провинциализъм и комплекси, които за голямо съжаление формират фундамента на нашата народопсихология, предполагат винаги да се кланяме на чужди богове, да имитираме и копираме непознатото, но никога да не се опитваме да анализираме в детайли и дълбочина случващото се около нас. А то е съвсем просто. Много често става дума за технология, която ние не искаме да приемем или да разберем именно поради посочените по-горе причини.

Това се случва на всички нива в обществото у нас – не само в мода, култура и комуникация, но и на ниво медии и държавно управление. В настоящия случай ще ви обясним как тези наши комплекси към чуждопоклонничествофункционират в медиите и съответно влияят на формирането на общественото мнение по даден въпрос у нас.

„Чужда медия написа“ или още по-конкретно: Politico и EUobserver съобщиха – това са любими рефрени на много наши медии. С тях нашите средства за масова информация едва ли не гарантират достоверност, „връзвайки си гащите“, че съобщават истината от последна инстанция. Едва ли не щом чужда медия е съобщила нещо, то е 100% вярно и няма как да бъде фалшива или манипулирана новина.

Разбира се, всичко това са пълни глупости. Глупости, с които можеш да лъжеш масовата публика, която не познава медийния свят и технологиите, но не можеш да излъжеш грамотните и образовани хора. Доказан факт е, че западните медии също са пълни с фалшиви новини, понякога дори повече, отколкото медиите у нас. Американският президент Доналд Тръмп, например,ежедневно обвинява големите информационни агенции и медии в САЩ в разпространяване на фалшиви новини. Във Великобритания пък шефката на престижната BBC беше принудена да подаде оставка, след като бе доказано, че под нейно ръководство медията е разпространявала невярна и манипулираща информация.

С други думи – на Запад също лъжат и то много! Ние обаче им вярваме, защото толкова ни е акълът и защото, както вече казахме, такава е нашата народопсихология.

Тук ще ви нахвърляме най-бегло и общо някои от най-елементарните, популярни и достъпни техники за това колко лесно може да бъде излъгана една национална публика, използвайки ресурса на така наречените световни медийни флагмани. За целта са нужни интернет, приличен английски и малко пари.

Защото не е абсолютно никакъв проблем да публикуваш в големи световни агенции като Associated Press, Reuters и Agence France Presse, или пък в големи издания като TheNew York Times, The Washington Post, The Guardian или The Sunday Times във Великобритания почти каквото си поискаш, стига да си платиш. Това не е незаконно – напротив, напълно официална практика е.

Разликата е единствено, че при някои от тях ще бъде отбелязано, че текстът е „платен“, а при други – не. С подобна дейност се занимават куп ПР агенции по целия свят. Такива публикации могат да бъдат реализирани навсякъде – от Токио през Мелбърн и Мадрид, та чак до Сиатъл или Буенос Айрес, ако например Аржентина ти върши работа от гледна точка на твоята ПР задача.

Нещо повече – в големите европейски градове работят ПР агенции, които могат да генерират от един български текст стотици публикации дневно на най-различни езици. Просто заявяваш какво искаш, съответният редактор преглежда текста, плащаш и машината тръгва. Ако имаш пари, днес можеш да публикуваш в 20 медии в Испания, в 20 медии в Германия и в 20 медии във Франция, че Борисов е „уникален футболист“, но е отказал кариера в спорта, защото е избрал да спечели изборите в България.

Разбира се, в по-сериозните и големи медии това не е чак толкова просто, тъй като редактор трябва да прегледа текста и да прецени дали той отговаря на политиката на въпросното издание. Това обикновено отнема няколко седмици, но не е чак толкова трудно за постигане, защото почти всеки текст може да бъде моделиран по „правилния“ за даденото издание начин.

Всичко става още по-лесно, когато се спазва правилната политическа линия, съвпадаща с политическия интерес на изданието и с този, който защитаваш чрез своя материал. Става направо елементарно, ако познаваш кореспондентите на съответните медии в твоята страна. Много често те са от същата националност, а ако техните политически възгледи и тези на изданието съвпадат с твоя интерес, играта става по-лесна дори и от морски шах.

С други думи – няма нищо по-елементарно от това да манипулираш дадена публика, особено българската, позовавайки се на материали, излезли в чужбина, които предварително си подготвил самият ти.

Всичко това, между другото, се прави от години както на корпоративно, така и на политическо ниво.

Това, че от ПП–ДБ са научили този номер наскоро, говори единствено за тяхната неграмотност, но не и за тяхната медийна, политическа или интелектуална мощ. Какъв е проблемът да кажеш на българските представители на Deutsche Welle (DW), които често се държат като слуги на провинциалната разградска десница у нас, че ти трябва публикация в медията - майка и това да се случи? Никакъв. Какъв е проблемът да си напишеш нещо и да го публикуваш в неолибералния флагман Politico, ако защитаваш същата политическа концепция? Никакъв.

Коства малко пари и малко знания, но лъжата веднага хваща дикиш сред масовата и неинформирана публика.

През тази изборна кампания многократно видяхме, че ПП–ДБ откриха „топлата вода“ и невъздържано се опитват да манипулират българската публика с подобни евтини техники. „Politico написа това“, „DW – онова“, а ние всички трябва да стоим отстрани и да възкликваме: „Леле“.

Само че никой не вика „леле“, защото тези евтини номера могат да се прилагат на някого от село, а ние – за разлика от повечето от тях – не сме от село. В този ред на мисли можем единствено да констатираме колко повърхностни и комични са „стратезите“, които си мислят, че някой би повярвал на глупостите им или че те са по някакъв начин ефективни.

Не, не са. Българите просто трябва да знаят, че с този подход тях дори не ги лъжат, а най-директно и нагло им се подиграват. Това е.

И понеже сме щедри в своите знания и опит, ще споделим с умно-красивите” колеги от Разград още един трик, който обаче едва ли ще им потрябва в бъдеще, тъй като шансовете им отново да участват в избори, не са много големи.

Колеги, трябват ви 500 евро. Купете от чужбина домейн с платен едногодишен хостинг и регистрация във Франция,например. После нека най-умният подчинен на Ивайло Мирчев ви направи един сайт на френски. Кръстете го FreeFrance, например. После пък пишете в него каквото си поискате, но подписвайте материалите с „Жан Пол Белмондо”. Накрая току- виж и Ален Делон споделил публикациите ви на стената си във фейсбук. Нищо, че е мъртъв. И вие не сте живи, но какво от това?

Николай Чернев

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news