Никелът на Нова Каледония: Франция и ЕС натискат спирачките на Китай, но пари засега няма

Еврокомисарят Стефан Сежурне носи меморандум за суровини, докато трите ключови завода тънат в загуби и търсят инвеститори на фона на политически спор кой контролира богатството на архипелага.

Франция и Европейският съюз затягат тона за никела в Нова Каледония. Причината е ясна. Китайски инвеститори проявяват интерес към един от най-важните стратегически ресурси в Тихия океан. Париж и Брюксел искат алтернатива. Но индустрията на място е в криза. А европейското партньорство засега е повече политически сигнал, отколкото финансова инжекция.

Очаква се заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне да посети отвъдморската територия на Франция. Той трябва да подпише меморандум за партньорство с Нова Каледония в областта на суровините. Споразумението обаче не включва конкретно финансиране. Не включва и готови промишлени проекти.

Това поставя ключов въпрос. Може ли ЕС реално да измести китайския капитал, ако не предлага свежи пари. Трите металургични предприятия на архипелага имат нужда точно от това. Те търсят инвеститори, за да оцелеят.

Заводи на ръба: кредити, загуби и търсене на нови собственици

В южната част на Нова Каледония „Прони Рисорсиз“ остава без нов собственик. През септември консорциум от ОАЕ „Ню Батъри Метълс“ се оттегли от преговорите. От 2021 г. предприятието е получило публични заеми за 640 млн. евро. Това е цената на продължаването на дейността.

„Сосиете льо Никел“ също оцелява с помощта на държавата. От 2023 г. компанията е получила около 730 млн. евро пряко финансиране. Нейният собственик, минната група „Ерамет“, обяви, че спира да покрива загубите на дъщерното дружество. Оперативната подкрепа остава.

Франция междувременно заяви, че ще увеличи значително дела си в „Ерамет“. Така държавата става най-големият акционер. Тя обаче няма да държи над половината от капитала. Не е ясно дали този ход ще промени отношението към проблемната „Сосиете льо Никел“.

На север „Конямбо Никел“ е в още по-тежко положение. Производството е спряно от 2024 г. Швейцарската „Гленкор“, която има 49%, се оттегля. Останалите 51% са на местната SMSP. Предприятието търси нов партньор. Сред обсъжданите варианти са и китайски компании.

ЕС дава рамка, но не гарантира инвестиции

В Нова Каледония очакванията към европейското партньорство са предпазливи. Алсид Понга, член на местното правителство с ресор никел, казва директно, че то не гарантира инвестиции. По думите му меморандумът може да помогне за контакти с потенциални инвеститори. Той обаче няма да покрие оперативните загуби. Няма и да замени сегашните акционери.

Генералният директор на „Сосиете льо Никел“ Гийом Кюрек вижда европейския интерес като възможност за представяне на потенциала на архипелага. Компанията е единствената, която продава никел от Нова Каледония в Европа. Делът за европейския пазар е малко под 10% от производството.

Въпросът остава. Ще донесе ли меморандумът реални пари и нови индустриални решения. Или ще остане дипломатически документ.

Китай, контролът върху ресурсите и политическата цена

Темата не е само икономическа. Тя е и политическа. Спорът се върти около това кой трябва да контролира природните богатства на Нова Каледония. Управлението на никеловия сектор е в правомощията на местните власти. Но нарастващата роля на Франция буди тревоги сред поддръжниците на независимостта.

Критиците посочват, че френската държава концентрира влияние. Тя е и акционер, и кредитор. Париж задава и политическата линия към Китай. Същевременно насърчава партньорство с ЕС.

Китайската тежест на пазара е факт. Пекин увеличи влиянието си чрез инвестиции в Индонезия. Там китайски капитали ускориха добива и изградиха преработвателни мощности. Това засили конкуренцията. Натискът върху цените удари производителите в Нова Каледония.

Кризата в сектора започна още преди сблъсъците през 2024 г. между канаки, които искат независимост, и лоялисти. През 2025 г. металургичното производство е нараснало с 35,4%. Въпреки това секторът вече дава едва 3,4% от добавената стойност. През 2023 г. делът е бил 9%.

Така никелът се превръща в тест за геополитиката. За Париж и Брюксел той е стратегическа суровина за индустрията и енергийния преход. За Нова Каледония е въпрос на приходи и работни места. Той е и спор кой взема решенията за местните ресурси.

По БТА

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news