„Ниско затлъстяване“, но висока цена: над 56% от българите са с наднормено тегло

Евростат отчита по-малко клинично затлъстяване у нас, но други данни показват друго — обездвижване, слаби хранителни навици и тревожни сигнали при децата.

България изглежда добре на пръв поглед. По данни на Евростат за 2025 г. страната е сред държавите в ЕС с по-нисък дял на клинично затлъстяване. Но зад тази цифра стои неудобна истина. Повече от половината пълнолетни българи имат проблем с килограмите.

Европа като цяло тежи все повече. Над половината възрастни в ЕС вече са с индекс на телесна маса над нормата. Това се превръща в директна заплаха за здравните системи. Рискът е и икономически, защото води до повече хронични заболявания и разходи.

Какво показва Евростат за 2025 г.

Европейската статистика отчита, че 16,3% от пълнолетните в ЕС са със затлъстяване. Други 35,4% са в категорията „предзатлъстяване“. Така 51,7% от хората над 18 години в Съюза са с BMI 25 или повече.

На този фон България изглежда като изключение. Евростат посочва 15,4% затлъстяване у нас през 2025 г. Това е под средното за ЕС. За сравнение, Малта е с 26,6%, Латвия с 24,6%, а Финландия с 23,2%. В другия край са Италия със 7,0%, Гърция с 12,8% и Румъния с 12,9%.

„Предзатлъстяване“: скритият дял, който променя картината

Ключът е в дефинициите. Евростат класифицира затлъстяване при BMI над 30. Хората с BMI между 25 и 30 попадат в „предзатлъстяване“. Двете групи заедно дават реалния обхват на наднорменото тегло.

По данни на Световната федерация по затлъстяване 56,8% от възрастните в България са с наднормено тегло или затлъстяване. Това означава повече от всеки втори възрастен. Този дял вече е масов проблем, а не лична особеност.

Българският парадокс: малко тежко затлъстяване, много обездвижване

Профилът на ОИСР за България очертава рисков модел на живот. Само 11% от възрастните спортуват или са физически активни поне три пъти седмично. Това е най-ниският дял в ЕС.

Хранителните навици също изостават. Едва 34% от хората консумират плодове всеки ден. Зеленчуци включват ежедневно 43%. Комбинацията от ниска активност и слаб хранителен режим създава стабилна основа за натрупване на килограми.

Децата са следващата вълна на риска

Най-сериозният сигнал идва от данните за подрастващите. При децата между 7 и 9 години затлъстяването достига 15,2%. При момчетата делът е 16,7%, а при момичетата 13,7%.

При юношите между 10 и 19 години процентът е 10,2%. Това е тенденция, която може да натовари здравната система след години. Децата с наднормено тегло по-често пренасят проблема в зряла възраст.

Европейска тенденция с ясни различия

Наднорменото тегло се утвърждава като един от големите здравни проблеми на континента. Данните за ЕС показват и полови разлики. При мъжете затлъстяването е 17,4%, а при жените 15,3%.

При „предзатлъстяване“ разликата е по-голяма. Делът е 41,9% при мъжете срещу 29,3% при жените. Това подсказва различни навици и различна уязвимост.

Картината е ясна. България може да изглежда по-добре по един показател, но реалният проблем е по-широк. Ако обездвижването и хранителните навици не се променят, цената ще се плати в болници, бюджети и качество на живот.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news