11 април 2026 София, България
Търси

Нова глобална криза заради Ормузкия проток: прекъснати доставки на торове и риск за реколтите

23 март 2026 преди 18 дни
Нова глобална криза заради Ормузкия проток: прекъснати доставки на торове и риск за реколтите

Блокадата на ключовия морски коридор удря енергията и торовете. Уреята вече е с близо 50% по-скъпа, а анализатори предупреждават за шок върху добивите и цените на храните.

Ефективното затваряне на Ормузкия проток разтърси пазарите на енергия и торове. Това вече се прехвърля към земеделието. Рискът е директен: по-скъпи входящи ресурси, забавени доставки и възможни загуби на реколта в ключов сезон.

Според данни, цитирани от Anadolu Agency и анализи на Kpler и CRU, прекъсването на корабния трафик в района спира критични потоци. Ормуз не е само нефтен коридор. През него минават и стратегически суровини за торове, включително урея и амоняк.

Какво точно спира и защо това е проблем

Почти пълното спиране на трафика в Ормуз е нарушило около 38% от световните доставки на нитратни торове. Засегнати са и около 20% от фосфатните торове, според цитираните оценки.

Ударът е най-силен при уреята. Регионът на Персийския залив осигурява около 46% от световните доставки на урея. Годишният износ от близо 22 млн. тона е блокиран. Това свива глобалната верига на доставки и оставя пазарите без бързи заместители.

ООН посочва, че световното земеделие разчита на над 190 млн. тона продукти за растително хранене годишно. Ядрото са азотните торове, около 110 млн. тона. Те са и най-уязвими. Производството им зависи силно от природния газ.

Цените вече реагират: урея, амоняк и газ

Ценовият шок се вижда ясно. Цената на уреята е скочила от 482,5 долара за тон на 27 февруари до 720 долара към средата на март. Това е ръст от около 50%.

Амонякът в Близкия изток е поскъпнал с 24% и се доближава до 600 долара за тон. Паралелно с това природният газ поскъпва рязко. Той формира около 80% от разходите при азотните торове. Част от производителите вече ограничават или спират дейност.

Кризата се усилва и от серия обявявания на „непреодолима сила“ от енергийни компании. Тези клаузи позволяват временно спиране на доставки без санкции. Това допълнително напряга търговията.

Държавите затягат режима, фермерите предупреждават

Индия промени разпределението на природния газ и свали сектора на торовете до второстепенен приоритет. Резултатът е спад в производството на урея с около 800 000 тона месечно, при базово ниво 2,6 млн. тона. Страната внася и 80% от амоняка си от Персийския залив. Прекъсванията там блокират местното производство.

Китай наложи ограничения върху износа. Причината е ценова нестабилност и зависимост от Близкия изток за около половината от вноса на сяра. В Латинска Америка рискът е видим. Според текста Бразилия среща затруднения да покрие значима част от нуждите си от фосфати.

Австралия също е под натиск. Тя доставя над 60% от уреята си от Близкия изток. Запасите може да се изчерпят до средата на април, ако търговията не се нормализира.

В САЩ фермерски организации предупреждават за натрупване на разходи в началото на пролетната кампания. Според Американската федерация на фермерските бюра дизелът е преминал 5 долара за галон. Президентът на федерацията Зипи Дювал е изпратил писмо до президента Доналд Тръмп. В него настоява селскостопанските суровини да бъдат приоритизирани и да се търсят мерки за защита на доставките.

Защо това може да стане криза, по-дълбока от 2022 г.

Затварянето на Ормуз е второто голямо сътресение за световното производство на торове след 2022 г. Тогава пазарите бяха ударени от войната между Русия и Украйна.

Fitch Ratings вече повиши прогнозите си за цените на амоняка и уреята за 2026 г. с около 25%. Причината е несигурност за продължителността на конфликта и прекъсванията.

Икономисти предупреждават, че логистиката и застраховането се превръщат в отделен шок. Максимо Тореро от ФАО посочва, че застрахователните премии за кораби с висок риск са скочили от 0,25% до 10% от стойността на кораба. Дори при бърз дипломатически пробив, връщането към нормален капацитет може да отнеме месеци.

Изводът е ясен: без стабилни доставки на газ, амоняк и урея, добивите са под риск. А когато торовете стават дефицитни, цените на храните обикновено следват.

Източник: „Труд“ (по данни от Anadolu Agency и цитирани анализи на Kpler, CRU, Fitch Ratings, ФАО).

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Бизнес
Времето