НСИ: Горивата натискат инфлацията нагоре, дизелът е скочил с 50% за година

Годишната инфлация през август е 5,1% по предварителни данни. НСИ отчита разминаване между официалната и „личната“ инфлация и подготвя публикуване на медианна заплата още от следващата година.

Поскъпването на горивата е ключовият фактор зад ускорението на инфлацията в България. Това заяви заместник-председателят на Националния статистически институт (НСИ) Свилен Колев в интервю за Money.bg. По думите му дизелът е поскъпнал с около 50% за една година. Бензинът е нагоре с близо 27%.

Предварителната оценка на НСИ показва годишна инфлация от 5,1% през август. Как ще се движат цените през следващите месеци ще зависи най-вече от пазара на горива и международната обстановка. Влияние може да има и промяна в акцизите. Роля играят и сезонните фактори при храните, пътуванията и почивките.

Кои цени растат най-бързо

Осезаемо поскъпване се наблюдава и при услугите. Колев открои ресторанти и хотели, развлечения и лични грижи. Сред посочените категории са още таксиметрови услуги, частно образование и фризьорски услуги.

Като друга група с чувствителен ръст той посочи газа. При храните картината е смесена. При част от продуктите тенденцията е обратна и има поевтиняване.

Защо хората усещат инфлацията по-различно

Колев обясни, че официалната инфлация често се различава от усещането на потребителите. Причината е в начина на измерване.

НСИ използва потребителска кошница от 867 стоки и услуги. Институтът проследява над 40 000 цени всеки месец. Отделният човек обаче следи по-тесен кръг покупки. Обикновено това са стоки, които купува често. Именно там се формира личното усещане за поскъпване.

Личната инфлация може да е по-висока от средната. Това важи, ако домакинството харчи по-голяма част от бюджета за стоки и услуги, които растат по-бързо. Важен е и ефектът на натрупването. Хората сравняват цените не само с миналия месец или година. Те ги мерят спрямо по-дълъг период. По думите на Колев натрупаната инфлация за последните пет години е около 45%.

Еврозоната и доходите: какво показват данните

По темата за еврозоната Колев посочи, че вече има достатъчно данни за обективна оценка. Анализи са правени от Европейската централна банка и от Евростат. За България Евростат не открива доказателства за значително влияние на процесите около еврото върху общото равнище на инфлацията.

Той уточни, че при превалутиране може да има движения при отделни цени. Възможни са и ефекти от закръгляване. Те обаче са били и в двете посоки. Според анализите еднократният ефект е най-видим в първите месеци. След това постепенно отслабва.

Колев коментира и доходите. По думите му през последните години заплатите са нараствали по-бързо от инфлацията. Въпреки това натрупаното поскъпване остава осезаемо за домакинствата.

Средната работна заплата се изчислява на база данни от около 21 000 предприятия в частния и публичния сектор. Големите работодатели са обхванати почти изцяло. Но средната стойност има ограничения. Високи възнаграждения в отделни сектори могат да я „вдигнат“ без това да отразява типичния работещ.

Затова от години се обсъжда по-редовно публикуване на медианната заплата. С въвеждането на електронните трудови записи НСИ вече има по-пълна информация за наетите и възнагражденията им. Това позволява изчисления, които преди са изисквали отделни изследвания. „Ние можем и от следващата година да почнем да публикуваме медианна заплата“, каза Колев.

Медианната заплата показва нивото, под което получава половината от работещите. Над него е другата половина. Показателят би допълнил средната заплата. Така може да се види по-ясно разпределението на доходите в страната.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news