22 ноември 2026 София, България
Търси

Омбудсманът стопира идеята: Софтуерът не може да решава съдбата на ТЕЛК решенията

10 ноември 2026 преди 12 дни
Омбудсманът стопира идеята: Софтуерът не може да решава съдбата на ТЕЛК решенията Снимка: Омбудсман

Велислава Делчева иска отпадане на текст, който позволява автоматизирани сигнали да задействат преразглеждане. Тя предупреждава за риск от дискриминация, неясни критерии и липса на правила за защита на личните данни.

Омбудсманът Велислава Делчева настоява да отпадне ключов текст от законопроект за промени в Закона за здравето. Той предвижда автоматизирана система да засича „рискови“ решения на ТЕЛК и НЕЛК. След това системата трябва да задейства преразглеждане.

Общественият защитник предупреждава, че софтуерна оценка не може да води до отнемане на права. Не бива да спира плащания. Не трябва да отменя решения без индивидуална проверка от компетентен медицински орган.

Предложението е част от становище по общ законопроект. Той предстои да бъде разгледан на второ четене.

Неясни критерии и „черна кутия“ с данни

Делчева посочва, че в проекта липсват ясни критерии за „висок риск“. Не е описано и какви лични и медицински данни ще използва системата. Няма и правила как гражданите ще оспорват резултатите от автоматизираната оценка.

По законопроекта сигналите за висок риск при решения на ТЕЛК трябва да се разглеждат от НЕЛК. Ако сигналът е за действия на НЕЛК, проверката се възлага на лица, определени от министъра на здравеопазването.

Омбудсманът предупреждава за втори, паралелен контролен ред. Той може да се размине с действащите правила за обжалване на експертни решения.

Риск за хората с редки болести и тежки увреждания

Делчева обръща специално внимание на опасността от дискриминация. Тя засяга хората с редки заболявания. Засяга и тези с тежки или множествени увреждания.

Според нея, ако системата ползва изкуствен интелект за търсене на „отклонения“, необичайните случаи може да изглеждат подозрителни. Това може да доведе до по-чести проверки на най-сложните медицински казуси.

Затова Делчева предлага системата да работи само по ясни и проверими правила. Те трябва да са предварително определени. Трябва и да са одобрени от човек. Омбудсманът настоява да не се използват самообучаващи се алгоритми и ИИ системи.

Тя подчертава и друг принцип. Оценката трябва да е върху решенията и медицинската документация. Не трябва да стъпва на лични характеристики или поведение. Видът на заболяването и адресът не трябва сами по себе си да са „риск“.

Само информативен сигнал и гаранции за права

В становището се поставя и въпросът за вече постановени решения. По действащия закон органите на медицинската експертиза могат да отменят или изменят неправилно решение до три месеца след издаване.

Делчева предупреждава, че новият текст не дава яснота. Не е ясно дали автоматичният сигнал може да задейства проверка и след този срок.

Омбудсманът настоява сигналът да има само информативна функция. Всяка последваща проверка трябва да е от компетентен орган. Тя трябва да е и в сроковете, предвидени в закона.

Гражданите трябва да бъдат уведомявани за започната проверка. Те трябва да могат да дават обяснения и доказателства. Накрая трябва да получат мотивирано решение. То трябва да подлежи на обжалване.

Делчева припомня, че и сега има контрол на база риск. НЕЛК периодично анализира решенията на ТЕЛК. Тя проверява на случаен принцип поне 3% от необжалваните решения. Според омбудсмана новата система трябва да подпомага този механизъм. Не трябва да създава отделна процедура.

Нов член в закона, одит и оценка на въздействието

Вместо нова алинея към чл. 108а, Делчева предлага отделен чл. 108б. Той трябва да регламентира целите на системата. Трябва да опише данните и критериите за оценка. Трябва да разпише човешкия контрол и правата на засегнатите граждани.

Сред предложенията са още ограничения на достъпа до информация. Предвижда се регистър на всяко използване на данните. Залага се и ежегоден публичен доклад. Омбудсманът настоява и за независим одит.

Преди въвеждането на системата трябва да има оценка на въздействието върху основните права. Нужна е и оценка за защитата на личните данни. Методиката трябва да се изготви след консултации с организации на хората с увреждания.

Делчева настоява да се поискат становища от Комисията за защита на личните данни. Да се включат и омбудсманът, НОИ и Националният съвет за хората с увреждания.

Тя предлага и конкретна стъпка преди второто четене. Комисията по здравеопазването да поиска становище от КЗЛД. Делчева смята, че двумесечният срок е нереалистичен. Той не стига за правила, разработка и тестове. Не стига и за нужните оценки.

Затова омбудсманът предлага новият член да влезе в сила по-късно. Това трябва да стане след утвърдена методика и готови оценки.

Предложенията не засягат вече приетите текстове в чл. 108а, ал. 7 и 8. Целта е контролът да се подобри. Но автоматизацията да не замества медицинската преценка. И да не създава несигурност за хората с увреждания.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от България
Времето
↑