Онлайн тормозът стигна 22% от учениците: децата мълчат, училището рядко помага

Ново проучване на Националния център за безопасен интернет, Асоциация „Родители“ и УНИЦЕФ показва ранна и масова дигитална активност, слаб сигнал към учителите и рисково ползване на изкуствен интелект.

22% от учениците в България казват, че са преживели онлайн тормоз. Данните са от проучване на Националния център за безопасен интернет, Асоциация „Родители“ и УНИЦЕФ. Изследването е проведено между ноември 2025 г. и януари 2026 г. Обхванати са над 820 участници. Сред тях има ученици от 5 до 12 клас, родители и специалисти от образователната система.

Това не е изолиран проблем. Децата влизат онлайн все по-рано. С това растат и рисковете. Резултатите очертават две тревожни тенденции. Първата е ранната дигитализация на детството. Втората е, че при проблем много ученици не търсят подкрепа в училище.

Децата са онлайн още преди 10 години

Проучването показва, че 4 от 5 деца до 10-годишна възраст вече са активни в интернет. При по-големите достъпът е почти универсален. 97% от децата над 12 години имат собствен смартфон.

Успоредно с това се появява и друг риск. 41% от децата казват, че не биха споделили с никого, ако попаднат на шокиращо съдържание онлайн. Това означава, че значителна част от учениците остават сами при неприятни преживявания. Така вероятността проблемът да се задълбочи се увеличава.

Тормозът идва най-често от връстници

Повечето случаи на онлайн тормоз идват от връстници и съученици. Това прави ситуацията по-сложна. Детето често вижда тормозещия и офлайн. Така натискът не свършва с изключването на телефона.

Когато се стигне до търсене на помощ, най-често тя е извън училище. 44% от децата споделят с родител или друг възрастен. Само 11% търсят подкрепа от учител или училищен специалист. Данните поставят въпрос за доверието към училищните механизми. Показват и нужда от по-ясни канали за сигнал и реакция.

Изкуственият интелект е ежедневие, проверката на факти изостава

Малко над половината от анкетираните ученици използват изкуствен интелект всеки ден. Но едва 18% проверяват дали информацията е вярна. Това увеличава риска от дезинформация. Увеличава и риска от грешки при домашни работи и проекти.

Експертите, изготвили проучването, посочват, че онлайн безопасността не се постига само с ограничения и контрол. Нужен е цялостен подход. Той трябва да започва от ранна възраст.

Давид Кюранов от Асоциация „Родители“ подчертава ролята на дигиталната грамотност. Според него рисковете растат, когато не се замисляме какво правим онлайн.

От Министерството на образованието също заявяват, че фокусът не е забрана. Зам.-министър Таня Панчева се обръща към учениците с позиция за подкрепа. Тя казва, че целта е младите да използват дигиталния свят по-безопасно, а не да бъдат ограничавани.

Данните показват мащаб, който трудно може да се игнорира. Онлайн животът е ежедневие за учениците. Реакцията трябва да е системна. Тя трябва да включва семейства, училища и политики за грамотност и превенция.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news