Ормуз се задъхва, нивите също: войната в Иран сви торовете и заплашва реколтата

Скокът на газа и блокадата на ключов морски коридор режат доставките на урея и фосфати. Фермерите в Азия и Африка влизат в сезона на сеитба без сигурни количества тор, а рискът се прехвърля към цените на храните.

Фермерите по света влизат в най-важния период от годината с нов удар. Войната в Иран разклати доставките на торове и вдигна цените на природния газ. Почти пълното блокиране на Ормузкия проток свива търговията. Това засяга директно торенето и добивите, предупреждават експерти, цитирани от Асошиейтед прес.

Натискът е най-силен в развиващите се страни. Там дребните стопани разчитат на внос от района на Персийския залив. Сезонът за засаждане вече започва. Това прави проблема спешен, казва Карл Скау от Световната програма по прехраната.

По думите му сценарият е ясен. В най-лошия случай добивите падат и реколтата се проваля. В най-добрия случай по-високите разходи се прехвърлят в цените на храните догодина.

Балдев Сингх, оризопроизводител от индийския Пенджаб, казва, че дребните фермери може да не издържат. Това ще стане, ако няма субсидии при пик на търсенето през юни. „В момента чакаме и се надяваме“, обобщава той.

Ормузкият проток спира торовете

Ормузкият проток е тесен морски коридор. През него минава около една пета от световните доставки на петрол. През него минава и почти една трета от глобалната търговия с торове.

Блокадата поставя под риск два ключови компонента. Това са азотът и фосфатите. Най-силно засегнати са азотните доставки, включително уреята. Тя е най-търгуваният тор в света. Използва се за растеж и по-високи добиви.

Проблемът се усилва от природния газ. Той е критичен за производството на азотни торове. Сега цената му расте, а транспортът се бави.

Конфликтът е свил с около 30% световната търговия с урея. Това казва Крис Лоусън от CRU Group. Радж Пател от Университета на Тексас предупреждава за критичен недостиг в отделни държави. Етиопия получава над 90% от азотните си торове от Залива през Джибути. Маршрутът е бил под натиск още преди войната. „Сезонът на садене е сега, а тор няма“, казва Пател.

Под натиск са и фосфатите. Саудитска Арабия произвежда около една пета от световния фосфатен тор. Регионът изнася и над 40% от сярата, използвана в света. Сярата е важна съставка и страничен продукт от преработката на петрол и газ.

Дори при край на войната възстановяването може да е бавно. Производителите ще искат гаранции за сигурност. Застраховките почти сигурно ще поскъпнат, казва анализаторът Оуен Гуч от Argus Consulting Services.

Сеитбата не чака: по-малко тор, по-ниски добиви

Торовете се внасят точно преди или по време на засаждане. Ако доставките се забавят, се пропускат ранни фази на растеж. Тогава добивите падат, дори ако по-късно има тор.

Ефектът вече се усеща в САЩ и Европа, където засаждането започна. Очаква се да обхване и Азия през следващите месеци.

Цените на торовете още не са стигнали върховете след руската инвазия в Украйна. Но условията сега са по-неблагоприятни. Цените на зърното са по-ниски. Това свива маржовете на фермерите, казва Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика.

Резултатът може да е смяна на култури или по-малко торене. В САЩ това може да означава повече соя. По-малкото тор обаче носи по-ниски добиви. По-ниските добиви вдигат цените за потребителите.

Компенсация от други производители изглежда трудна. Китай дава приоритет на вътрешния пазар. Износът на урея вероятно няма да се върне преди май, казва Лоусън. Русия вече работи близо до капацитет.

Африка и Азия поемат удара първи

Нарушенията вече се разгръщат в Африка. Много фермери там зависят от внос от Близкия изток и Русия.

В Източна Африка ранни обилни дъждове стесняват прозореца за работа. Фермерите имат около седмица сухо време за подготовка и торене. Това казва Стивън Мучири от Федерацията на източноафриканските фермери, която представлява 25 милиона дребни стопани.

Недостигът и по-високите цени принуждават фермерите да намаляват дозите. Това удря добивите. Дори кратко забавяне в торенето може да свали добива от царевица с около 4% за сезон. Това показват данни от Замбия, цитирани от Пател.

Правителствата имат инструменти. Те включват субсидии, стимули за местно производство и ограничения на износа.

Индия вече субсидира торовете. Това облекчава фермерите, но ограничава бюджета за дългосрочни инвестиции. Страната е предвидила 12,7 млрд. долара тази година само за субсидии за урея, според Института за енергийна икономика и финансов анализ.

Паралелно има и рискове. Увеличаването на вътрешното производство повишава зависимостта от вносен газ. Прекомерната употреба на урея вреди на почвите, предупреждава Пурва Джейн от същия институт. Тя подкрепя повече органични торове.

Според Оливър Оливейрос от Коалицията за агроекология, изходът е в намаляване на зависимостта от вносни торове. Това би защитило фермерите и потребителите от енергийни колебания и климатични шокове. „Това може да бъде повратната точка“, казва той.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news