ЛАЙФСТАЙЛ

От фермата до болницата: Как антибиотиците при животните се връщат като риск за хората

15 септември 2026 преди 9 ч

Специалисти предупреждават за масова употреба на силни препарати при животни, пропуски в карентните срокове и слаб контрол върху разпространението на антибиотиците.

Даването на противомикробни препарати на животни остава чувствителна тема за здравето на хората. Водещи специалисти по микробиология и антибиотична резистентност предупреждават, че част от антибиотиците, използвани във фермите, стигат до човека през хранителната верига. Рискът не е само от остатъци в месото. Проблемът е и ускоряването на резистентността. Тя прави инфекциите по-трудни за лечение.

Проф. Емма Кьолеян, ръководител на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“, посочва тревожен пример. По думите ѝ много българи развиват резистентност към колистин. Това се случва без лекарството да им е било изписвано. Обяснението е честата му употреба при животни.

Колистинът е сред антибиотиците, смятани за ключови при тежки инфекции. Когато се използва масово в животновъдството, ефектът при хората отслабва. Според проф. Кьолеян около 30% от най-опасните бактерии, причиняващи инфекции, вече са резистентни към този препарат.

Как антибиотиците ускоряват растежа на животните

Ветеринарни лекари потвърждават, че във ферми се дават антибиотици профилактично. Често изборът пада върху широкоспектърни и „силни“ препарати. Д-р Стоян Димов обяснява механизма. Ниски дози антимикробни вещества намаляват вредните бактерии в червата. Това може да повиши апетита и усвояването на храната. Резултатът е по-бързо качване на тегло.

По-високите дози имат друга цел. Те се използват за лечение и профилактика на инфекции, особено при млади животни. Постоянната употреба обаче води до резистентност и при самите животни. Така се стига до преминаване към още по-силни препарати.

Карентните срокове и „сивите“ зони в контрола

Има механизъм, който трябва да намалява риска за потребителя. Това са карентните срокове преди клане. Те позволяват на организма на животното да изведе медикаментите. На практика обаче сроковете не винаги се спазват. Това означава, че остатъци могат да останат в месото.

Д-р Драгомир Иванов, председател на асоциация „Единно здраве“, посочва и системен проблем. Във ветеринарната медицина се регистрира основно вносът на антибиотици. След това разпространението и предписването остават неясни. По думите му кадровата обезпеченост на терен е ниска. Достъпът на стопаните до антибиотици е по-широк. Това създава условия за нерегламентирана употреба.

Ветеринарни лекари твърдят, че някои стопани купуват силни антибиотици от сайтове или ги внасят от Турция. По закон антибиотик не трябва да се продава без рецепта. На практика обаче има съмнения, че правилата се заобикалят.

Остатъци в почвата и водата: пътят обратно към хората

Остатъците от антибиотици не остават само в месото. Те попадат и във външната среда. Според експерти между 80% и 90% от прилагания антибиотик може да се излъчи непроменен чрез изпражненията. Част от веществата се отделят и с урината.

Това води до натрупване в почви и отпадни води. Ако тор от животни се използва в земеделието, антибиотиците могат да достигнат до зеленчуци и зърнени култури. Така човек може да се срещне с резистентни бактерии, дори без да е приемал конкретния антибиотик.

Според проф. Кьолеян най-сигурният начин за намаляване на риска при месото е добра термична обработка. Тя препоръчва да не се консумира месо „алангле“. Недобре обработената храна остава по-рискова. Това важи и за плодове и зеленчуци, които не са добре измити.

Паралелно с темата за животните, специалисти предупреждават и за човешката употреба на антибиотици. Фармацевтичният сектор отчита разминаване между предписани и продадени препарати. Има сигнали за нелегално снабдяване в погранични райони. Посочва се и тенденция за запасяване от Турция и Северна Македония.

Експертите напомнят и критерия на СЗО за рационална употреба. Целта е 65% от антибиотиците да са от групата Access. У нас делът е значително по-нисък. В извънболничната помощ е около 40%. В болниците пада до около 20%. Данни за 2025 г. сочат 34% Access в извънболничния сектор.

Общата картина е ясна. Без по-строг контрол, проследимост и ясни правила рискът се натрупва. Първо във фермите и околната среда. После в болниците и домовете.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━