От кокошарници до военни бази: Как интернет камерите се превърнаха в оръжие за шпионаж

Около 1,2 милиарда свързани с интернет камери по света могат да се превърнат в източник на разузнавателна информация. Според разследване на The Wall Street Journal хакери и разузнавателни служби използват уязвими устройства за наблюдение на противници, проследяване на военни движения и подпомагане на операции

Камерите за сигурност вече са част от бойното поле

Уеб камерите, системите за видеонаблюдение, интелигентните звънци, устройствата за контрол на движението и бебефоните постепенно се превръщат в потенциален инструмент за глобално наблюдение.

Според разследване на американския вестник The Wall Street Journal (WSJ) по света има приблизително 1,2 милиарда свързани с интернет камери. Данните са посочени от консултанти по киберсигурност от компанията S-RM.

Макар тези устройства да са предназначени основно за безопасност и удобство, слабата им защита може да ги превърне в средство за шпионаж. При успешен пробив нападателите могат да получат достъп до видеопотоци, да проследяват движения и да извличат информация за чувствителни обекти.

Изкуственият интелект допълнително улеснява анализа на големи количества видеоматериали, което увеличава потенциалната стойност на подобни пробиви за военните и разузнавателните структури.

Как камерите се използват за военни операции

Според WSJ проникването в системи за видеонаблюдение вече има практическо значение в конфликти от Украйна до Близкия изток.

В един от описаните случаи камера, поставена край кокошарник в Северен Израел, е била превзета от хакери, свързани с Иран. Устройството осигурявало видимост към движенията на израелските сили за сигурност в близост до границата с Ливан.

Собственикът забелязал, че езикът в приложението на камерата е сменен на арабски, и сигнализирал израелските служби. След проверка устройството било обезопасено, а ъгълът му на наблюдение — променен, така че да не показва военни действия.

Друг случай, описан от WSJ, се отнася до Крим. Хакери получили достъп до камера, чрез която била разкрита неизвестна дотогава руска военновъздушна база. Според публикацията информацията впоследствие била използвана от украинските сили за атака срещу обекта.

Тези примери показват как дори обикновена камера, монтирана за битови или охранителни цели, може неволно да разкрие местоположението и действията на военни подразделения.

Израел и Иран използват киберпространството за наблюдение

В материала се описва и продължителна операция, при която Израел е получавал видеоданни от камери в Техеран на свои сървъри. Според публикацията информацията е помогнала за изграждането на подробни модели на ежедневните маршрути и навиците на ирански представители, включително на служители, свързани със сигурността.

Тези данни са могли да бъдат използвани за проследяване на хора, установяване на повтарящи се модели на движение и планиране на операции.

В предоставеното описание на материала се твърди, че информацията от камерите е допринесла за въздушен удар, при който е загинал върховният лидер на Иран Али Хаменей. Точната степен, в която видеоданните са повлияли върху конкретното решение за атаката, трябва да се разглежда според доказателствата, посочени в оригиналното разследване.

В отговор групи, свързвани с Иран, са проникнали в над 250 чувствителни израелски камери през тази година, според предоставената информация. Сред целите са били четци на регистрационни номера и устройства в близост до стратегически обекти и военни пунктове.

Подобни действия превръщат достъпа до камерите в част от по-широкото киберпротивоборство между двете държави.

От Yahoo до смарт телевизорите: шпионажът има дълга история

Използването на камери за тайно наблюдение не е ново явление. Още през 2014 г. британският вестник The Guardian публикува разкрития за програмата Optic Nerve на британската разузнавателна агенция GCHQ, осъществявана с подкрепата на американската NSA.

Според документи, предоставени от Едуард Сноудън, програмата е събирала и съхранявала изображения от уеб камерите на потребители на Yahoo.

Само за шест месеца през 2008 г. са били събрани изображения от над 1,8 милиона потребителски акаунта по света. Системата е запазвала по едно изображение приблизително на всеки пет минути, без всички засегнати потребители да са били обекти на конкретно разследване.

Материалите са използвани за експерименти с автоматично разпознаване на лица, наблюдение на вече известни цели и откриване на нови обекти от интерес. Yahoo заявява, че не е знаела за програмата и осъжда практиката като сериозно нарушение на личното пространство.

През 2017 г. WikiLeaks публикува документи от проекта Vault 7, в които се описват предполагаеми методи на ЦРУ за превръщане на определени смарт телевизори Samsung в устройства за тайно аудионаблюдение.

Инструментът, наречен Weeping Angel, е бил предназначен да създава впечатление, че телевизорът е изключен, докато микрофонът му продължава да записва при определени условия. Публикацията предизвика нови опасения за сигурността на интелигентните домашни устройства.

Камерите като средство за пропаганда и психологически операции

Придобитите кадри не се използват само за събиране на разузнавателна информация. Според описаните случаи някои хакерски групи публикуват изображения от компрометирани камери, за да демонстрират достъп до чувствителни обекти и да създадат впечатление за превъзходство над противника.

Подобни действия могат да служат за сплашване, разпространяване на пропаганда и подкопаване на общественото доверие. Публикуваните кадри могат да разкрият и информация, която не е била известна на широката публика.

Така видеонаблюдението се превръща не само в инструмент за физическа сигурност, но и в средство за информационна война.

Как да защитим устройствата си от хакерски достъп

Рискът не се ограничава до военните обекти. Домашните камери, звънците и другите свързани устройства също могат да бъдат уязвими, особено ако използват фабрични пароли или остарял софтуер.

Специалистите по киберсигурност препоръчват няколко основни мерки:

• Сменете фабричните пароли с дълги и уникални комбинации.
• Активирайте двуфакторна автентикация, когато устройството или услугата поддържа тази функция.
• Инсталирайте актуализациите на фърмуера и приложенията.
• Изключете ненужния отдалечен достъп и функциите, които не използвате.
• Проверете настройките за поверителност и кои потребители имат достъп до видеопотока.
• Избирайте устройства с поддръжка на сигурността, редовни актуализации и ясна политика за обработване на данни.

При съмнение за компрометирана камера е разумно устройството да бъде изключено от мрежата, паролите да бъдат сменени от защитено устройство и да се потърсят указания от производителя или специалист по киберсигурност.

Интернет камерите — ново предизвикателство за глобалната сигурност

Разпространението на свързаните устройства създава огромна мрежа от потенциални източници на информация. Когато достъпът до тези устройства бъде придобит незаконно, последствията могат да надхвърлят нарушаването на личното пространство и да засегнат националната сигурност.

Случаите, описани от WSJ, както и историческите разкрития за Optic Nerve и Weeping Angel, показват, че сигурността на ежедневните технологии е все по-тясно свързана с киберотбраната и международните конфликти.

Основният риск не е, че всяка камера е хакната, а че недостатъчно защитените устройства могат да се превърнат в част от мащабни операции за наблюдение, разузнаване и влияние.

Източници: The Wall Street Journal, The Guardian, CBS News и WikiLeaks. Твърденията за конкретни военни операции са представени според цитираните публикации и следва да се разграничават от независимо потвърдените технически факти.

Автор: Ивайло Иванов, NBOX.bg

При подготовката на материала е използван изкуствен интелект.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news