Парламентът определи 17 октомври 2026 г. като краен срок за избор на нов ВСС

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за съдебната власт. ВСС ще може да съкращава част от сроковете, изборът на професионалната квота остава с хартиени бюлетини, а временните назначения за „тримата големи“ се ограничават до 6 месеца.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт, които поставят твърд краен срок за избор на нови изборни членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. ВСС трябва да организира и проведе изборите за представители на съдиите, прокурорите и следователите до 17 октомври 2026 г. Процедурата ще върви по правилата на действащия закон, но с възможност за ограничено съкращаване на някои срокове.

Решенията идват на фона на политически натиск за излизане от ситуацията, в която ВСС работи с отдавна изтекъл мандат. В пленарната зала бяха изразени и притеснения, че ускоряването на процедурата може да се тълкува като намеса в независимостта на съдебната власт.

Краен срок и по-кратки процедури: какво точно се променя

За да се спази датата 17 октомври 2026 г., депутатите дадоха възможност ВСС да съкращава част от сроковете, заложени в закона. Това ще става с ясни ограничения.

Двумесечни срокове могат да се намаляват с до един месец. 14-дневните срокове могат да се съкращават със 7 дни, а 7-дневните – с 4 дни. Изключение се прави за сроковете за обжалване и за постановяване на решение по жалбата.

Съкращава се и срокът за приемане на правила за произвеждане на изборите. От 14 дни той става 10 дни. Срокът за свикване на общите събрания се намалява на 3 дни. Парламентът прие още, че сроковете изтичат и в неприсъствени дни.

Техническите редакции в пленарната зала бяха предложени от Николета Тодорова („Прогресивна България“). Тя заяви, че целта е по-бързо решаване на проблема с ВСС с изтекъл мандат. По думите ѝ гласуването за членове на ВСС трябва реално да се случи до 17 октомври 2026 г.

Хартиени бюлетини и секции по окръжни съдилища

Изборът на професионалната квота ще се проведе с хартиени бюлетини. Броят на секциите трябва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища.

За следователите парламентът реши секциите да могат да съвпадат с броя и местоположението на апелативните съдилища.

Надежда Йорданова („Демократична България“) подкрепи хартиеното гласуване. Тя аргументира позицията си с риск от манипулации при електронна система. ДБ обаче не приема гласуването да се провежда в окръжните съдилища.

По нейно предложение беше прието Министерството на правосъдието, чрез Главна дирекция „Охрана“, да осигурява охраната на сградите за изборите. То ще отговаря и за транспортирането на изборните книжа и протоколи.

Временни назначения и дисциплинарни дела: нови ограничения

Промените засягат и управлението при вакантни постове на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.

При предсрочно прекратяване или изтичане на мандат, пленумът на ВСС ще определя временно изпълняващ длъжността по предложение на съответната колегия или на министъра на правосъдието. Едно и също лице няма да може да изпълнява функциите повече от 6 месеца, независимо от прекъсвания. Пленумът ще може да прекратява временното изпълнение и преди изтичането на този срок. Решенията ще се вземат с мнозинство не по-малко от 13 гласа.

В дисциплинарните производства се въвежда допълнителна гаранция. Ако привлеченото лице не е било изслушано или не са му поискани писмени обяснения, съдът ще отменя наказанието без разглеждане по същество. Изключение ще има, ако лицето е отказало да бъде изслушано или да даде обяснения.

Променя се и структурата при обвинението. Главният прокурор вече ще може да има до трима заместници.

Политически спор: ускоряване срещу риск от зависима квота

Стою Стоев („Продължаваме промяната“) заяви, че Народното събрание е в „цугцванг“. Според него скъсяването на сроковете ще предизвика критики за намеса в съдебната власт. Ако обаче парламентът не действа, процедурата може да влезе в кампанията за президентските избори или да се прехвърли след Нова година. Това според него ще забави избора на ВСС прекомерно.

Велислав Величков („Продължаваме промяната“) постави и друг риск. Той поиска да няма секции от по 30 души, защото това според него обезсмисля тайния вот. Величков предупреди, че ако професионалната квота бъде „подредена“, парламентът може да остане без реално влияние върху баланса във ВСС.

Председателят на правната комисия Янка Тянкова („Прогресивна България“) защити избора на секции по окръжни съдилища и хартиени бюлетини. Тя посочи, че след обсъжданията е стигнала до извод, че така могат да се постигнат справедливи избори в поставения срок.

Наред с това парламентът прие и ограничение за допустимите кандидати. Изборен член на ВСС не може да бъде лице, което в предходния мандат е било председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news