Първият „компютър“ не е от XXI век: Находка от морското дъно разкри технология на 2000 години

На 17 май 1902 г. археолог в Атина разпознава зъбчати предавки в корозирал бронзов фрагмент от корабокрушение край Антикитера. Днес томографиите и новите изчисления показват колко близо е бил античният свят до прецизна астрономическа машина.

На 17 май 1902 г. в Националния археологически музей в Атина се случва нещо, което променя представите за техниката в Античността. Археологът Валериос Стаис разглежда корозирало бронзово парче, извадено от морето. Фрагментът се разчупва. Вътре проблясват зъбчати колела.

Днес това откритие е известно като Антикитерския механизъм. Често го наричат „първият компютър“. Причината е ясна. Устройството е изчислявало и визуализирало сложни астрономически цикли чрез система от предавки.

Случайна находка край малък гръцки остров

Историята започва две години по-рано. Група гмуркачи за морски гъби се връща от Африка. Буря ги принуждава да потърсят убежище край малък гръцки остров. При гмуркане те виждат на дъното разпилени статуи и предмети.

По-късно става ясно, че това е древно корабокрушение. Става дума за римски плавателен съд, потънал преди хилядолетия. От над 60 метра дълбочина са извадени множество артефакти. Сред тях има и бронзови фрагменти. Първоначално те изглеждат като части от скулптури.

„Измама“ или невъзможна древна технология

Когато Стаис обявява, че фрагментите са части от сложен механизъм, реакцията е остра. Част от научната общност отхвърля тезата. Някои критици стигат до обвинения в измама.

Скептицизмът има конкретна причина. По онова време мнозина смятат, че античният свят не е способен да изработи толкова сложни механични устройства. Появява се и друго обяснение. Предметът може да е попаднал на мястото по-късно и да няма връзка с потъналия кораб. Под натиск Стаис отстъпва. Темата остава в периферията за години.

Какво показва науката днес

По-късните изследвания променят картината. Томографски анализи установяват, че механизмът е включвал близо 40 зъбчати колела. Всичко е било събрано в кутия с приблизителни размери 34х18х9 см. На предната страна е имало „циферблат“ и пояснителни надписи. Част от тях са разчетени.

Широката известност идва през 1959 г. Статията „Древногръцкият компютър“ в Scientific American, публикувана от Дерек де Сол Прайс, превръща механизма в световна сензация.

Има и антични описания на подобни устройства. Цицерон, в „За природата на боговете“, споменава сфера, която показва движението на Слънцето, Луната и планетите в различни дни и нощи. Това подсказва, че идеята за механично „небе“ е позната.

Днес оригиналът и реконструкция на работеща версия се пазят в Националния археологически музей в Атина.

Нови изчисления за затъмненията и датировката

Радиовъглеродни анализи поставят възрастта на механизма в периода 150–100 г. пр.н.е. Съвременни екипи изследват и модула за предсказване на затъмнения. Той се свързва с цикъла на Сарос.

Сарос обхваща 223 синодични месеца. Това са 6585,32 дни, или почти 18 години. Античните астрономи са използвали и Екселигмос. Това е период от три сароса. Той дава цяло число дни, общо 19 756.

Учените изчисляват, че моделът за затъмнения би бил най-точен, ако „началната точка“ за сароса е 12 май 205 г. пр.н.е. Според част от интерпретациите това насочва към изработка в края на III или началото на II век пр.н.е.

Изследователите правят важна уговорка. Такава отправна дата може да отразява момента на разработване на конструкцията. Тя не е задължително точната дата на сглобяване на конкретния екземпляр.

Едно обаче остава трудно за оспорване. Антикитерският механизъм показва, че античната инженерна мисъл е стигнала много по-далеч, отколкото дълго време е било удобно да се признае.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news