КУЛТУРА

Павел Поппандов на 80: 135 роли, 19 образа в един сериал и рекорд, който никой не е повторил

20 септември 2026 преди 1 ден

Най-сниманият български киноактьор стига до ВИТИЗ „с последния влак“, снима се тайно като студент и влиза от филм във филм. Зад хитовете му стоят и големи забрани, и идеологически спирачки.

Павел Поппандов е сред най-разпознаваемите лица на българското кино. Той има над 135 роли и броят им продължава да расте. На 18 септември актьорът навърши 80 години. Роден е в Гевгелийския квартал край Западния парк. Детството му обаче минава в центъра на София, на ъгъла на „Веслец“ и „Екзарх Йосиф“.

Пътят му не тръгва по права линия. След неуспешен първи опит, Поппандов влиза във ВИТИЗ през 1972 г. Тогава вече е на 25 години. Това е пределната възраст за кандидатстване при мъжете. Конкуренцията е жестока. На първия кръг се явяват около 1600 кандидати. Приет е в класа на проф. Боян Дановски.

„Снимахме се тайно“: първите роли и сблъсъкът с правилата

Още като първокурсник Поппандов застава пред камера. Участва в телевизионния сериал „Анто и лейтенантът“ заедно с Кирил Господинов и Добромир Манев. По онова време част от преподавателите гледат на киното като на заплаха за театъра. Някои дори забраняват на студентите си да снимат.

Затова младите актьори започват да участват „на тъмно“. Тайна, която трудно се пази, когато филмът вече е по екраните. Следват роли в „Мандолината“, „Последната дума“, „Нона“, „Пазачът на крепостта“, „Дърво без корен“ и „Дубльорът“. После идва и първа главна роля. Това е войникът в „Откъде се знаем?“. Когато казва на проф. Дановски, че сценарист е Валери Петров, отговорът е кратък. „А, добре, отивай.“

Киноцентърът и годините на лавина от снимки

През 1975 г. Поппандов снима „Щурец в ухото“ на Георги Стоянов. Играе Тимето. Със Стефан Мавродиев правят история за двама младежи, които търсят работа и живот в големия град. Ролята става ключова. Поппандов и Стоянов се разбират като мислене. Режисьорът после го снима във всичките си филми. Сред тях са „Пантелей“, „Константин Философ“, „Брачни шеги“ и „Онова нещо“.

След „Щурец в ухото“ актьорът влиза в „Самодивско хоро“. По това време в България идва режисьорът от СССР Николай Машченко. Той снима сериала „Пътят към София“. Със заповед на Людмила Живкова актьори са освободени от театрални ангажименти. Сред тях е и Поппандов.

Паралелно той е назначен на щат в Киноцентъра. Така режисьорите разполагат с актьори без постоянни конфликти с театрални графици. Оттук започва истинската киноодисея. Поппандов снима по 3, 4, дори 5 проекта годишно. През 1984 г. и 1987 г. излизат по 7 филма с негово участие.

Амплоа почти няма. Той играе старшина акустик в подводница, табладжия, мошеник, треньор, чистач, учител, футболист, доктор, шофьор, следовател и още десетки типажи. Гъвкавостта му се превръща в марка.

19 роли в един сериал и как „Оркестър без име“ се ражда от забрана

В театъра Поппандов също оставя следа, но киното остава голямата му любов. Първата му театрална изява е в „Опит за летене“. През 1979 г. Крикор Азарян го кани за ролята на Петлето в Перник. По-късно му предлагат щат в Народния театър, но той отказва.

Актьорът разказва и за рядко постижение. През 1993 г. участва в сериала на БНТ „Деветте кръга на рая“ по сценарий на Христо Бойчев и Иван Кулеков. Проектът е от 9 серии. Поппандов играе сам. Във всяка серия е папата и още по двама герои от различни обществени слоеве. Общо 19 роли.

Най-масовата му популярност идва с „Оркестър без име“, един от най-обичаните български филми. Историята около него е показателна за времето. Преди това екипът прави „Кратко слънце“ по Станислав Стратиев. Филмът пълни салоните, но след седмица-две е свален тихомълком. Появява се разгромяваща статия в „Литературен фронт“. Следват обвинения в „грешно идеологическо звучене“.

Така почти готовият за снимки сценарий на „Равновесие“ е замразен. В киностудия „Бояна“ обаче има бюджет, който трябва да се усвои. На авторите е наредено да направят весела, „жизнеутвърждаваща“ комедия. Стратиев пише сценария за две седмици. Във филма актьорите играят със собствените си имена. „Оркестър без име“ излиза през 1982 г. и печели награди за режисура и музика. По данни от периода е гледан от над 3 млн. зрители.

В биографията на Поппандов има и друг спрян проект. Това е „Приказка за Стоедин“. Героят трябва да живее 101 години и да търси жива вода. Стига се до кастинг и подготовка. Сценарият обаче не получава разрешение за снимки. По-късно актьорът разбира и причината. В епизод има трима братя, които се казват Мальо, Кальо и Бальо. Някой прочита в това подигравка с името Милко Калев Балев. И проектът е спрян.

Днес, на 80, Поппандов остава символ на продуктивност и професионален инат. Кариерата му показва и друго. Българското кино не е правено само от талант. Често е минавало и през забрани, страх и „правилно“ звучене.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━