Пеев: Няма бойни самолети от конфликти у нас. Готвим твърда реформа за пътната безопасност

Транспортният министър отрече България да е база за самолети от войни, но потвърди за армейски полети. Паралелно МС мести контрол към МВР и гради технологично ядро с данни и ИИ, за да намали хаоса и жертвите по пътищата.

Транспортният министър Георги Пеев отрече в България да има военни самолети, които участват в конфликти по света. В ефира на БНТ той уточни, че у нас има армейски самолети, но според него няма причина за страх. По думите му тези полети често са свързани с важни мисии, включително операции по спасяване на човешки животи.

Паралелно с темата за авиацията министърът очерта мащабна промяна в управлението на пътната безопасност. Акцентът е върху ясни отговорности, обща система от данни и повече технологии.

„Без данни няма управление на риска“

Пеев настоя, че безопасността се управлява само когато рискът е оценен. Това според него не може да стане без надеждни данни.

Затова правителството планира събиране и обработка на информацията „на едно място“. Държавна агенция към Министерския съвет трябва да координира работата по риска и безопасността. Отговорностите за инфраструктурата остават при МРРБ, АПИ и общините.

Министърът посочи и промени в контрола на пътя. Част от контролните функции се насочват към МВР. Там трябва да премине и част от тол управлението, което е на терен. Към МВР се прехвърлят и инспектори от ДАИ, които правят проверки по пътищата.

Няма „мегаструктура“, има технологично ядро

Пеев отхвърли твърденията за създаване на „мегаструктура“ чрез нов оператор в автомобилния транспорт. Според него това е наратив, който в последните дни се използва, за да плаши.

Той заяви, че идеята е различна. Вместо нова администрация се планира „технологично ядро“ в Министерството на транспорта. То трябва да обработва информация и да подпомага решенията чрез технологии, иновации и изкуствен интелект.

Министърът описа сегашния модел като кампаниен. При тежък инцидент започвали обвинения, но без яснота кой отговаря. Според него проблемът е в размитите отговорности и липсата на работещи мерки.

28% оптимизация и проблем със сензорите

На въпрос за цената на реформата Пеев не посочи конкретна сума. Той обаче заяви, че промяната ще доведе до близо 28% кумулативна оптимизация на състава.

Министърът даде пример с контрола на претоварването. По думите му инфраструктурата е „изпълнена със сензори“, но системата не работи ефективно. Ако има 100 кантарни рамки, реално работят около 20. Причините според него са две. Едни не са включвани, а други са оставени без техническа поддръжка.

Пеев предупреди, че обществото е нетолерантно към тежките катастрофи и жертвите. После обаче често се появявал натиск за компромиси. Той беше категоричен, че „реформи с компромис не се правят“. Според него това трябва да е реформа „в интерес на хората“, а не на отделно министерство или министър.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news