Пет черни лешояда излитат над Родопите: България връща най-едрия „чистач“ в Европа

След месеци адаптация край Маджарово птиците излизат от волиерата с GPS проследяване, но отровите остават най-големият риск за възстановяването на вида.

Рядко се случва черен лешояд да бъде видян отблизо. Птицата е внушителна. Размахът на крилете ѝ стига до 3 метра. Това я прави най-едрата граблива птица в Европа.

Черният лешояд има ключова роля и като „чистач“ в дивата природа. Той ограничава разпространението на болести, като се храни с мърша. Затова природозащитни организации работят упорито, за да върнат вида в България.

Екипи на фондация „По-диви Родопи“ и Българското дружество за защита на птиците подготвят нова стъпка. Пет млади черни лешояда ще бъдат пуснати на свобода в Източните Родопи, в район край Маджарово.

Пускането на свобода: първи полет и първи колебания

Преди излитането птиците прекарват месеци в адаптационна волиера. Целта е да свикнат с новия си дом и с условията на терена.

При самото освобождаване поведението им е различно. Някои излизат почти веднага. Други остават по кацалките и не бързат.

Д-р Добромир Добрев от БДЗП обяснява, че това е очаквано. Птиците са спокойни, но им трябва време. Понякога са нужни часове, за да слязат на земята и да излязат навън.

Как Испания помага, а Родопите „учи“ новодошлите

До 2026 г. общият брой на черните лешояди, които са се адаптирали и са излетели в Източните Родопи, достига 45. Птиците пристигат от Испания.

Част от тях идват от спасителни центрове. Други са поколение на двойки, отглеждани с помощта на човека. И в двата случая след пристигането през пролетта следват месеци във волиера.

Това не е просто изчакване. Волиерите са разположени в близост до подходящ хабитат. Птиците виждат други лешояди и тяхното хранене. Така изграждат първи социален контакт и запомнят особеностите на района.

Христо Христов от „По-диви Родопи“ подчертава и друг проблем. Първият полет често е неуверен. Мускулите са развити, но липсват умения за дълъг полет в реална среда.

GPS контрол и най-голямата заплаха: отровите

След освобождаването наблюдението не спира. В първите дни лешоядите кацат на високи открити места или на специални платформи по дърветата. Полетите са кратки и предпазливи.

Всяка птица носи GPS предавател. Екипите комбинират дистанционно проследяване с наблюдение на терен с бинокъл. Така следят кой екземпляр се справя и къде се движи.

Но има риск, който може да срине години работа. Лешоядите често стават жертва на отрови, поставяни срещу хищници. Тези примамки не „избират“ животното.

Христов посочва, че загубите са тежки. Те са емоционални и финансови. Усилията по отглеждане, адаптация и мониторинг са огромни.

Въпреки това има и добри новини. Наблюденията дават надежда за трайно завръщане. Част от освободените птици оцеляват и остават в района. Някои вече заемат гнезда. Започва оформяне на двойки.

Тази година има и първи успех с отгледано потомство. Две малки са излетели от гнездата.

Програмата за възстановяване на вида в Родопите продължава до 2029 г. Очакват се поне още две групи птици от Испания. Целта е популацията да стане устойчива и да се задържи без постоянна човешка намеса.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news