Петролът над 100 долара: Идва ли нов удар по цените в България?

Горивата са само началото – ако кризата в Близкия изток се проточи, по-скъпият транспорт може да повиши цените на храните, услугите и стоките

Петролът отново премина границата от 100 долара за барел, а енергийният шок вече започва да се усеща далеч отвъд петролните пазари. Въпросът вече не е само колко ще струва барелът, а колко дълго ще остане скъп и кога ефектът ще стигне до бизнеса и домакинствата в България.

През последните дни цената на Brent се движи над 100 долара за барел. На 11 септември котировките затвориха на 104,61 долара, като седмичното поскъпване беше над 8%. Междувременно пазарът остава изключително чувствителен към всяка новина за сигурността на доставките.

Причината не е само в реално изгубените количества петрол. В цената вече е включена и т.нар. геополитическа премия – допълнителният разход, който пазарът калкулира заради риска ситуацията да се влоши.

А този риск остава висок.

Два ключови морски маршрута са под натиск

Ормузкият проток е един от най-важните енергийни коридори в света. Нарушенията в корабоплаването през него могат да засегнат огромни количества петрол и втечнен природен газ, предназначени за световните пазари.

Проблемът не се ограничава само до Ормуз.

В района на Червено море и Баб ел-Мандеб също има сериозни рискове за корабоплаването. Атаките и заплахите около стратегическия морски маршрут между Арабския полуостров и Африка принуждават част от превозвачите да променят маршрутите си.

Така се получава опасна комбинация:

по-малко доставки + по-дълги маршрути + по-високи транспортни разходи.

И всичко това в крайна сметка се калкулира в цената на стоките.

Саудитският петрол също е под натиск

Саудитска Арабия е сред ключовите производители на петрол в света. Но конфликтът и атаките срещу енергийна инфраструктура и транспортни маршрути вече оказват влияние върху реалните доставки.

По данни на Международната агенция по енергетика саудитските доставки на суров петрол през август са спаднали до около 6 млн. барела дневно, с 2,3 млн. барела дневно по-малко спрямо предходния месец. Това е най-ниското равнище от повече от три десетилетия.

МАЕ отчита и сериозно свиване на глобалните петролни запаси. В края на юли наблюдаваните запаси са били под 7,9 млрд. барела – спад от около 410 млн. барела от началото на войната.

Това означава, че при нов шок пазарът разполага с по-малък буфер.

Какво означава това за България?

Първият и най-видим ефект е очевиден:

цената на горивата.

Но суровият петрол не се превръща автоматично в същия процент поскъпване на бензина или дизела. В крайната цена участват още рафинирането, транспортът, данъците, акцизите, валутният курс и търговските маржове.

При продължителен петролен шок обаче натискът върху горивата се увеличава.

Особено важен е дизелът.

Той не се използва само от автомобилите. С дизел работят камиони, автобуси, селскостопанска техника, строителни машини и значителна част от товарния транспорт.

А когато транспортът поскъпне, ефектът не остава на бензиностанцията.

От колонката до магазина

Представете си един обикновен продукт в супермаркета.

Той е произведен някъде, опакован, натоварен на камион, транспортиран до склад и след това доставен до магазина.

На всяка от тези стъпки може да има разход за енергия и транспорт.

Затова веригата изглежда така:

петрол → горива → транспорт → производство → доставка → крайна цена.

Разбира се, това не означава, че всяка стока ще поскъпне със същия процент като петрола. При някои продукти транспортът е малка част от крайната цена. При други – особено тежки, обемисти или зависими от горива производства – ефектът може да бъде по-съществен.

Най-чувствителни са секторите с високо потребление на гориво – транспорт, земеделие, строителство, логистика и авиация.

Идва ли нов инфлационен натиск?

Тук се появява вторият кръг на ефектите.

Ако горивата поскъпнат, транспортните разходи се увеличават. Компаниите могат да прехвърлят част от тези разходи върху клиентите. Това от своя страна може да поддържа по-висока инфлация.

Темата вече е във фокуса и на Европейската централна банка.

След повишаването на лихвата до 2,50% членът на Управителния съвет Мартинс Казакс заяви, че има основания за допълнително затягане на политиката, ако енергийният шок започне по-силно да се прехвърля върху цените и заплатите.

На 16 септември понижението на петрола след сигнали за допълнителни саудитски доставки пък доведе до известно облекчение на пазарите и намали очакванията за още агресивно затягане от ЕЦБ.

Това показва колко пряка е връзката между енергийния пазар и финансовите условия.

Ще видим ли отново скъпото гориво?

Това е въпросът, който най-пряко интересува българските шофьори.

Засега няма основание да се приеме, че всяко движение на Brent над 100 долара автоматично ще доведе до същия процент поскъпване на бензина и дизела в България.

Но ако петролът остане над 100 долара за продължителен период, натискът върху рафинериите, търговците и транспортния сектор ще се увеличи.

Особено тревожен е фактът, че проблемите не са ограничени само до суровия петрол. Пазарите на рафинирани продукти също са под напрежение, като МАЕ отчита сериозни ограничения при доставките на дизел и самолетно гориво.

Временно успокоение или нова реалност?

На 16 септември петролът поевтиня, след като Саудитска Арабия започна да предлага допълнителни количества суров петрол през Оман, което намали част от страховете за прекъсване на доставките.

Това показва и другата страна на пазара – цените могат да паднат бързо, ако се появи реална перспектива за възстановяване на доставките.

Но рискът не е изчезнал.

На 17 септември Reuters съобщи, че конфликтът продължава да заплашва ключова саудитска инфраструктура и морските маршрути, докато дипломатическите усилия за ограничаването му продължават.

Затова най-важният въпрос не е дали Brent ще докосне 110 или 120 долара.

По-важният въпрос е колко дълго ще остане там.

Ако нарушенията на доставките бъдат краткотрайни, част от геополитическата премия може да се изпарява също толкова бързо, колкото се е появила.

Но ако кризата продължи с месеци, ефектът вече няма да бъде само върху петролните компании.

Ще бъде върху превозвачите, земеделците, производителите, търговците и накрая – върху потребителите.

И тогава сметката за конфликта в Близкия изток може да започне да се вижда и в семейния бюджет на българина.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news