Петролът скочи до над 83 долара: Горивата поскъпват първи, храните са следващите

Пазарът реагира на напрежението в Близкия изток и риска за Ормузкия проток. Ефектът у нас идва със закъснение, но ще удари през бензина, транспорта и цените на основни продукти.

Поскъпването на петрола от около 58 до над 83 долара за барел вече пренарежда сметките на домакинствата. Причината е ескалацията в Близкия изток и опасенията за доставките през Ормузкия проток. В България няма мигновена връзка „барел–колонка“. Но ефектът идва по веригата и обикновено е трудно да бъде избегнат.

Част от анализаторите допускат и по-лош сценарий. Ако военните действия се проточат, цената може да тества 100 долара за барел. Това би било нов ценови шок за Европа. Българските семейства ще го усетят най-вече през горивата, транспорта и храните.

Първият удар е на бензиностанцията

Най-прекият ефект е върху бензина и дизела. Механизмът е прост. Петролът е основна суровина за производството им.

По правило има закъснение. Често е няколко дни до седмица, докато поскъпването на суровината се прехвърли към цените на дребно. Тенденцията обаче е ясна. Горивата тръгват нагоре при по-скъп барел.

Горивата тежат и в инфлацията. Те са около 5% от потребителската кошница. Всяко поскъпване се вижда и в общия индекс.

Храните поскъпват по-бавно, но по-сигурно

При храните ефектът идва с вторични канали. Това го прави по-бавен. Но не го прави по-слаб.

Първият канал са транспортните разходи. Почти всяка стока стига до магазина с камион. По-скъпият дизел вдига цената на доставката. Това влиза в крайната цена.

Вторият канал е самото производство. Земеделието е енергоемко. Машините работят с гориво. Торовете и част от препаратите също следват енергийните цени.

Третият канал са опаковките и преработката. Много опаковки са пластмасови. Производството им зависи от енергия и суровини, свързани с петрола.

Резултатът е вероятно постепенно повишение на цените в следващите седмици и месеци. По-чувствителни са стоки с дълга логистика. Такива са вносните плодове. Уязвими са и преработените храни.

Важно е и още нещо. Част от производители и търговци може да използват ситуацията за допълнително вдигане на цените. Това не е автоматичен процес. Но се случва при несигурност и слаба конкуренция.

Какво може да направи едно домакинство

Подготовката не означава паника. Целта е буфер срещу резки колебания.

Ако имате автомобил, дръжте резервоара поне наполовина пълен. Това дава време при внезапни скокове. Намалява нуждата от зареждане „на всяка цена“.

При пазаруването фокусът може да е върху базови продукти с дълъг срок. Разумен е запас за 1–2 месеца. Това важи за т.нар. сухи стоки.

Практични примери са брашно, ориз, леща, боб, нахут, захар, олио и паста. Подходящи са и консерви и буркани със сосове. Количествата зависят от семейството. Често 5–10 кг брашно и няколко литра олио стигат за старт.

Полезни са и нехранителни стоки. Това са препарати, сапун, паста за зъби и тоалетна хартия. Ако има домашен любимец, планирайте и неговата храна. При лекарства е разумно да има поне месец напред, ако са регулярни.

Дори при напрежение има и опит. България мина през силни ценови вълни при и след Covid-19. Това не гарантира спокойствие. Но показва, че домакинствата могат да се адаптират с ясни сметки и без крайности.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news