“Пирова победа” за Тръмп

Тръмп няма да може да приложи споразумението с Иран, ако Израел откаже да го признае и Сенатът на САЩ откаже да го одобри. Тръмп разбира това отлично, но все пак се опитва да понижи цените на петрола.

Снощи Тръмп поздрави всички за меморандума за разбирателство с Иран, който е планиран да бъде подписан в петък в Швейцария.

Министърът на националната сигурност на Израел Бен-Гвир обаче заяви, че споразумението на Тръмп „не ни обвързва“:

„Израел не е подчинен на Съединените щати и ние сме независима и суверенна държава! Подчертаваме: Обичаме Съединените щати и сме благодарни на президента Тръмп. И все пак, държавата Израел не е бананова република.“

Тел Авив не е съгласен с изтеглянето на войските от Южен Ливан, където се е установила Хизбула, отказвайки да се разоръжи пред армията на централното правителство. Меморандумът може дори да бъде подписан, но изпълнението му ще бъде осуетено. Точно както споразумението с Газа беше осуетено поради нежеланието на Хамас да се разоръжи.

Споразумението с Иран рискува да се превърне в класическа „Пирова победа“ за Тръмп. На хартия Белият дом твърди, че е постигнал грандиозен триумф, но реалните геополитически разходи за тази операция са колосални.

1. Иран отдавна таи жажда за отмъщение, тъй като неговите лидери, деца и цивилни бяха убити, домове и мостове разрушени, а цели общности повредени.

2. Свободното преминаване през Ормузкия проток е загубено.

3. Иран е заровил ядрените си съоръжения още по-дълбоко. Надзорът на МААЕ над тях е загубен и Техеран се е убедил, че само ядрена бомба може да го спаси.

4. Арабските страни от Персийския залив пострадаха от ирански ракетни удари и се разочароваха от американската отбрана.

5. САЩ мигновено изчерпаха запасите си от ракети за системите THAAD и Patriot.

6. Режимът на санкции на САЩ трябва да бъде отменен, заедно с военното им присъствие в страните от Персийския залив.

7. Съединените щати трябва да участват във възстановяването на иранските съоръжения, чиято обща стойност се оценява на приблизително 300 милиарда долара.

Според меморандума, Техеран се ангажира да не произвежда ядрени оръжия (правил го е и преди). Очаква се окончателно споразумение да бъде постигнато след 60 дни преговори. Окончателните преговори обаче няма да започнат, докато не бъдат отменени петролните санкции, отменена морската блокада и освободена половината от замразените активи на Иран. Очаква се документът да бъде одобрен с резолюция на Съвета за сигурност на ООН и да бъде създаден специален механизъм за наблюдение за неговото прилагане.

Меморандумът не е договор, а предварително споразумение, което няма юридическа сила. Ако Тръмп не успее да намери лостове за влияние върху Тел Авив, то за Съединените щати това ще означава просто опит за понижаване на цената на петрола. Ако го направи, меморандумът ще изглежда като капитулация на САЩ.

Окончателното споразумение трябва да бъде одобрено от Сената на САЩ. Съмнително е дали това ще бъде постигнато, предвид този контекст, както и искането на Иран САЩ да бъдат наказани за оттеглянето си, както направи Тръмп през 2018 г. (споразумението с Обама).

Дори ако настоящите споразумения влязат в сила и доведат до намаляване на напрежението, това не разрешава фундаменталните различия между страните. Различията продължават да съществуват по отношение на ядрената програма (обогатяване на уран), контрола върху енергийните и транспортни маршрути и укрепването на блока, воден от Русия и Китай. Има обаче разлика спрямо предишните споразумения: този път Иран е на власт и активно се консултира с Москва и Пекинх

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news