Пол Верлен: Сълзите се сипят над сърцето ми както дъжда над града

"Вземете красноречието и му счупете врата!"

Пол Верлен е сред най-значимите фигури във френската литература и ключов представител на символизма, често причисляван към т.нар. „прокълнати поети“. Животът му е белязан от крайности – както в творчеството, така и в личните му отношения. Той поддържа връзки както с жени, така и с мъже, като най-известната му и бурна връзка е с поета Артюр Рембо.

Първата му стихосбирка – Poèmes Saturniens – излиза през 1866 г. Малко преди смъртта на близката му братовчедка Елиза, през 1869 г., публикува и Fêtes Galantes. През 1870 г. се жени за Матилд Моте, но бракът им е изпълнен с насилие и нестабилност.

Година по-късно в Париж пристига Рембо. Двамата започват интензивна връзка и Верлен напуска семейството си. След период на бохемски живот, изпълнен с алкохол и скандали, отношенията им завършват драматично през 1873 г., когато Верлен прострелва Рембо. Това му носи 18 месеца затвор.

Именно зад решетките създава едно от най-ценените си произведения – Romances Sans Paroles (1874). След освобождаването си живее известно време в Англия, където преподава френски, а по-късно се връща във Франция.

Личният му живот продължава да бъде труден – загубата на сина му през 1883 г. и на майка му през 1886 г. задълбочават кризите му. Въпреки това той остава активен творец – публикува критика, есета и поезия. Особено значение има сборникът му Les Poètes maudits (1885), в който представя автори като Рембо и Стефан Маларме.

Здравословното му състояние се влошава с годините – страда от редица заболявания, свързани и с начина му на живот. Въпреки признанието, което получава, умира в бедност, а погребението му събира хиляди почитатели.

През 1995 г. излиза филмът Total Eclipse, посветен на връзката между Верлен и Рембо. Режисьор е Агнешка Холанд, а в ролите са Дейвид Тюлис като Верлен и Леонардо ди Каприо като Рембо. 

Цитати от Верлен:
 

„Аз съм империята в края на упадъка.“

„Сълзите се сипят над сърцето ми както дъжда над града.“

„Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.“

„Вземете красноречието и му счупете врата!“

„Музиката преди всичко друго.“

„Там са плодовете, цветята, листата и клоните, а ето тук е моето сърце, което бие само за теб.“

„Поемата е такава машина, която изразява състоянието на поета чрез съдържанието на думите.“

„Дългите ридания на есенните цигулки раняват сърцето ми със своята монотонна унесеност.“

„Изкуството, деца мои, е в това да бъдеш изцяло себе си.“

„О, първите жени! Любовните тегла!“

НА ДОН КИХОТ
 

Просташки е смехът – за странния двубой –

след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:

вината е на мелниците, царю мой,

смъртта ти – кръстна смърт, животът ти – поема!

Върви все тъй, препускай в пътя на Честта

с добрия Росинант, на бойното му стреме; –

върви, върви! – забравените от Властта

са повече отколкото през твойто време.

Ура! Ний следваме те в честната борба –

поети лудокоси, с клончета върба…

Води ни в щурма на високите мечти,

и скоро, и на пук на всичкия сарказъм,

Поезията-знаме ще развееш ти

над лоба побелял на глупавия Разум.

ГРОЗДОБЕР

На Жорж Рал

Главата зашуми ли ви приятно,

и забуксува нещо паметта –

послушайте, туй химн е на кръвта…

О, музика, далечна, непонятна!

Послушайте! – тя, може би, и плаче,

с един нечуван до тогава глас,

душата ни изгонил в своя бяс

и който ей сега ще млъкне, мрачен.

Мой брат по кръв, да вдигнем тост,

и, брат на виното, – сама кръвта!

О, вино, кръв, – червен апотеоз!

Плачете, пейте! – нека паметта,

душата бягат – до мига последен

намагнетисвайте гръбнака беден.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news