Politico: Войната в Иран ускорява изолацията на САЩ и тества лоялността на съюзниците

Енергийните сътресения, липсата на координация с партньорите и засилващите се антиамерикански настроения дават шанс на Китай да печели влияние, докато Европа и Азия търсят изход от зависимостите.

Войната в Иран започва да се превръща в проблем за глобалното влияние на САЩ. Според анализ на Politico конфликтът обтяга отношенията с партньори, които и без това са напрегнати от втория мандат на президента Доналд Тръмп. Рискът е политическият и дипломатическият кредит на Вашингтон да се свие трайно. Междувременно противници като Китай виждат възможност да запълнят вакуума.

От Бангладеш до Словения се появяват проблеми с горивата. Транспортът на места е затруднен. Правителства са принудени да гасят криза, която не са избирали. В държави с мюсюлманско мнозинство се засилва антиамериканска реторика. Често тя остава без ясна реакция от властите. Дори в НАТО подкрепата не изглежда безусловна. Част от съюзниците подчертават, че не са били консултирани преди ударите срещу Иран.

Съюзниците се отдръпват, а недоверието расте

Дипломат във Вашингтон казва, че много партньори са уморени от хаоса. Те се страхуват от икономически удар. Големи протести не се виждат навсякъде, но политическото напрежение остава. Поставя се и неудобен въпрос. Докъде стига лоялността към САЩ, ако надеждността им вече се оспорва.

Показателен сигнал дойде от Канада. Премиерът Марк Карни нарече силната икономическа обвързаност със САЩ „слабост“, която трябва да се адресира. Той заяви, че страната му не може да разчита на един партньор. Карни е все по-критичен и заради заплахите на Тръмп към Гренландия.

Бивши американски служители също предупреждават за проблем с посланията. Томас Райт, бивш представител на Съвета за национална сигурност при Байдън, казва, че съюзниците не знаят в какво да вярват. Противниците не знаят от какво да се страхуват. А вътрешно администрацията не показва ясна стратегия. Според него ключовият риск е как Китай, Русия, Северна Корея и Иран ще използват периода, ако объркването се задълбочи.

Белият дом отхвърля критиките. Прессекретарят Анна Кели заяви, че подходът „Америка на първо място“ е донесъл по-добри сделки. Според нея има повече партньорства срещу наркотрафика. Тя твърди и, че съюзниците увеличават разходите си за отбрана. Кели подчерта, че много лидери са говорили за иранската заплаха десетилетия. По думите ѝ Тръмп е действал там, където други не са.

Енергийният шок тласка Европа и Азия към нови зависимости

От началото на войната на 28 февруари енергийният сектор е под натиск. Затварянето на Ормузкия проток и атаките срещу енергийна инфраструктура разтърсват пазара. САЩ са водещ производител на петрол и газ. Това им дава краткосрочно влияние. Но Politico предупреждава, че ефектът може да е временен.

В Азия, където икономиките са уязвими към ценови скокове, се търсят аварийни решения. На места се стига до ограничения и мерки за пестене на гориво. Част от правителствата обещават ускоряване на възобновяемата енергия. Обсъжда се и рестарт на атомни мощности.

Европа също пренарежда стратегията си. След руската инвазия в Украйна ЕС вече говори за риск от зависимост към един доставчик. Плановете включват повече енергийна ефективност. Включват и разширяване на зелената енергия. На масата са и повече електромобили.

Тук се появява нов геополитически ефект. Мнозина може да се обърнат към Китай. Пекин контролира голяма част от веригите за доставки при соларната енергия. Китай има силни позиции и при минералите за батерии. Производството на евтини електромобили допълнително засилва натиска върху западните индустрии. Президентът на Азиатската банка за развитие Масато Канда заяви, че целта не е само да се преживее шокът. Целта е да се изгради по-трайна стабилност.

Европа прави планове без САЩ, Китай печели поле за действие

Politico описва и проблем с координацията. В предишни конфликти американски президенти са успявали да мобилизират и колебаещи се партньори. Този път администрацията не е информирала предварително и най-близките си съюзници, твърдят репортери.

След затварянето на пролива Великобритания и Франция са провели срещи с десетки държави. САЩ не са били част от тях. Работи се по европейска инициатива за защита на корабоплаването. Детайлите още се уточняват.

Паралелно ЕС проучва как да укрепи член 42.7, колективната отбрана на съюза. В текста се посочва, че темата се обсъжда на фона на заплахите на Тръмп за Гренландия. Въпреки това отбранителните връзки на САЩ остават дълбоки. Много държави още искат американската сила на своя страна.

Има и сигнали за устойчивост на алиансите. САЩ и Филипините започнаха мащабни учения. Очаква се участие на Япония и Канада. Това е сигнал към Китай.

В Близкия изток реакциите са смесени. Израел остава твърд партньор срещу Иран. Държавите от Персийския залив първо са опитали да разубедят Вашингтон. После част от тях са ядосани заради ответни удари на Иран на тяхна територия. ОАЕ според публикации се приближават към САЩ. Това става въпреки спекулации, че могат да търсят финансова подкрепа.

В други региони дипломатите виждат нарастващ репутационен риск. В телеграма от Душанбе американски представители предупреждават за постоянен антиамерикански наратив в силно ограничена медийна среда. Посочва се, че външни играчи влагат ресурси, за да доминира тяхната версия. Подобни сигнали идват и от Бахрейн, Индонезия и Азербайджан. Там се говори за риск за дипломатическите и сигурностните връзки.

Държавният департамент отговаря с позиция, че действията на Тръмп правят САЩ и света по-безопасни. Според говорителя Томи Пигот целта е да се предотврати придобиване на ядрено оръжие от иранския режим.

Отделна линия на напрежение е „Съветът за мир“, създаден от Тръмп. Той е замислен за прилагане на споразумение между Израел и Хамас. Критиците подозират, че цели да заобиколи ООН. Унгария и България са единствените членки на ЕС, които официално са се присъединили. Други държави са предпочели дистанция.

Поддръжници на Тръмп твърдят, че цената сега ще донесе дивиденти по-късно. Александър Грей, бивш висок служител по националната сигурност в първия мандат на Тръмп, заявява, че решението да се действа сега ще се „отплати“ на бъдещи президенти. Но въпросът остава открит. Дали Вашингтон ще запази лидерството си, ако партньорите започнат да планират все по-често без него.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news