„Поручик, кой ви научи да говорите като депутат?“: Пътят на Иван Багрянов от двореца до разстрела

От речта в „Света Неделя“, която ядосва Фердинанд, през аграрните му реформи и конфликтите във властта, до премиерството в най-късния и безизходен момент на войната.

От фронта до двореца: речта, която променя живота му

Иван Багрянов е роден през 1891 г. в Разград. Баща му е земевладелец във Воден. Синът обаче избира армията. Завършва Военното училище в София. Малко преди Балканската война е разпределен в Разград. Отива на фронта като взводен командир. В Междусъюзническата война вече командва артилерийска батарея.

В началото на 1915 г. Багрянов е в отпуск в София. На 1 февруари става атентатът в Градското казино. Сред жертвите е поручик Бояджиев, син на началник-щаба генерал Климент Бояджиев. На опелото в храма „Света Неделя“ Багрянов държи траурна реч. Пред цар Фердинанд, царица Елеонора и министрите той заявява, че Междусъюзническата война е била вредна за България. Казва и че атентатът не е случаен.

Реакцията не закъснява. Царят го вика в двореца и пита: „Поручик, кой ви научи да говорите като депутат?“. Поставя му избор. Или напуска армията, или влиза на служба при него. Багрянов приема дворцовата служба.

При мобилизацията за Първата световна война иска да отиде на фронта. Фердинанд отбелязва: „Този е луд. Пуснете го тогава да върви“. Багрянов воюва, а в края на войната се разболява от тропическа малария.

Земеделец по избор: чифликът, сметките и кооперациите

След 1918 г. Багрянов отново е привикан в двореца. Придружава цар Борис III в обиколки из страната. Прави прегледи на пресата. По-късно признава, че тогавашните му симпатии са били „левичарски“.

През 1922 г. заминава да учи агрономство в Лайпциг, а по-късно и във Виена. През май 1923 г. Борис III го предупреждава, че в София се готви опасно събитие. Малко преди преврата на 9 юни двамата посещават Александър Стамболийски в Славовица. След преврата хората около Александър Цанков се настройват срещу Багрянов. Той се оттегля и се връща към стопанството си.

От 1923 до 1938 г. се посвещава на наследствения чифлик „Мазхар паша теке“ във Воден. Целта му е да изгради образцово стопанство по западен модел. Първоначално среща недоверие. После съседни селяни започват да търсят съветите му.

Документи показват прагматичен подход към разходите и данъците. Той наема ниви, за да избегне по-високо данъчно облагане. В стопанството отглежда зърно, близо 100 крави и табун коне. Управителите му пишат за липса на работна ръка и високи надници. В писма се виждат и проблеми с добитъка. Отчетени са загуби, въпреки бързото възстановяване на животните.

През 1938 г. Багрянов оглавява Общия съюз на земеделските стопански задруги. Пише до премиера Георги Кьосеиванов за млекопроизводството. Според изчисленията се произвеждат около 600 млн. литра мляко годишно. Само 62 млн. литра отиват в регламентирани мандри. Причината е недостигът на млекарници. Той настоява за кредитиране чрез специални ипотечни заеми.

Министър с твърда ръка: цени, изкупуване и износ

На изборите през 1938 г. Багрянов става депутат. Опозицията го подкрепя за председател на Народното събрание. Гласовете обаче не стигат.

На 14 ноември 1938 г. той става министър на земеделието и държавните имоти. Първо е в кабинета на Кьосеиванов. После остава и при Богдан Филов. Като министър прокарва серия мерки, насочени към доходите на стопаните.

Една от първите стъпки е закон за изкупната цена на тютюна. Цената се вдига до 45–50 лева. Следва закон за цените на вината. Българската земеделска банка трябва да изкупи 50 млн. литра вино. Издава се и квота за износ към Германия. За година са продадени около 20 млн. литра при цена 6–7 лева за литър.

Багрянов подкрепя строеж на 50 модерни винарски изби. Отпускат се 5 млн. лева за кооперативни млекарници. Въвежда се и Закон за безмитно гориво за земеделски двигатели.

Той променя и изкупната цена на захарното цвекло. Повишава я до 500 лева за тон. Преди това е била свалена до 420 лева. Цената на захарта остава 25 лева за килограм. Повишава и цените на ръжта и житото. Данните за 1939 г. сочат 1 850 000 тона добив от жито и 250 000 тона от ръж.

Внася законопроекти за първокачествен посевен материал и инвентар. Подкрепя държавен заем от 300 млн. лева. С него се купуват плугове, редосеялки, брани и окопвачки.

В бележки, запазени в архивите, описва социални мерки за селата. Предвижда фурни, сушилни, бани, перални и консервни работилници. Записва идея за аптеки, акушерки и детски градини. Иска и закон срещу измами при продажба на земеделски продукти.

На 4 февруари 1941 г. Багрянов напуска кабинета. Той знае за предстоящото присъединяване към Тристранния пакт. Премиерът Филов обяснява, че разногласията са в методите, не в целите.

Последният ход през 1944 г.: премиерство и присъда

В края на май 1944 г. името му все по-често се споменава за министър-председател. На 1 юни регентите го одобряват. Багрянов оглавява правителството до 2 септември 1944 г.

Пред Народния съд по-късно казва, че положението на България е било безнадеждно. Говори за нужда от нов курс и за опити за излизане от войната. Споменава и разговори за кабинет на „национална концентрация“, включително с комунисти.

Тези ходове не спасяват нито него, нито държавата от катастрофата на 1944 г. Багрянов е осъден на смърт. Разстрелян е на 1 февруари 1945 г.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news