ИНТЕРВЮ

Пръскате с препарат и веднага бършете? Проф. Кантарджиев разкрива защо е безсмислено

22 август 2026 преди 2 дни

Снимка: 24 часа, архив

Микробиологът предупреждава: без търкане и време на действие дезинфекцията е театър. А ниските случаи на летни инфекции в статистиката може да са знак за слаб контрол, не за липса на зарази.

Лятото носи повече „стомашни вируси“, разстройства и хранителни токсикоинфекции. Затова много хора увеличават хигиената у дома и в заведенията. Но проф. Тодор Кантарджиев предупреждава, че често усилието е напразно. Причината е проста. Мнозина бъркат почистване с дезинфекция. И още по-често правят дезинфекция върху мръсна повърхност.

Микробиологът обяснява в интервю за „24 часа“, че антимикробните препарати не „проникват“ през мазнини и органични остатъци. Без механично търкане микробите остават защитени. Резултатът е познат сценарий. Някой пръска масата и веднага я подсушава. Психологически изглежда „чисто“. Реално ефектът може да е минимален.

Първо търкане, после препарат: иначе няма контакт с микробите

Проф. Кантарджиев подчертава, че правилният ред е задължителен. Първо се чисти със сапун и вода. Тогава се премахват мазнините и биологичната маса. Едва след това има смисъл от дезинфектант.

Според него една от най-честите грешки в България е дезинфекция „на сляпо“. Това става върху непочистени плотове, мивки и маси. В такива случаи активното вещество не стига до микроорганизмите.

Има и втори проблем. Дезинфектантът трябва да остане върху повърхността. Не за секунди, а поне няколко минути. Ако веднага се избърше до сухо, действието му може да не се реализира. Това е критично в места за хранене, където един пропуск може да засегне много хора.

Кухнята е „горещата зона“: дъски, ножове, яйца и мивка

Най-рисковото място у дома е кухнята. Там често се смесват сурови продукти и готова храна. Професорът дава ясен пример. Една и съща дъска или нож за сурово месо и после за зеленчуци е грешка. Особено опасно е при пилешкото. Препоръката е да има отделни ножове и дъски.

Той обръща внимание и на яйцата. Микробите са по черупката. Яйцата може да се измият преди употреба, но след това мивката трябва да се почисти старателно. Същото важи и за гъбичката, с която са измити. Тя трябва да се изпере със сапун.

За минимален риск от салмонела е нужна и добра термична обработка. Професорът посочва варене на яйца поне 10–13 минути.

Ниска статистика, но повече риск: липсата на диагностика тревожи

По думите на проф. Кантарджиев ниските числа за чревни инфекции в официалната статистика не са успокоителни. Напротив. Той вижда в тях сигнал за дефицит на микробиологична диагностика.

Втората тревога е липсата на интерес към причинителя. Ако не се знае какво точно причинява разстройствата, не може да се ограничат огнища. Не може и да се търси носителство. Това увеличава риска от разпространение, включително през заведения и места за готова храна.

За ежедневието у дома той казва, че сапунът и водата често са достатъчни. Дезинфекцията е нужна при болен човек вкъщи или при епидемична ситуация. Тогава е важно да се работи правилно, а не демонстративно.

Професорът дава и съвет за мокрите кърпички през лятото. По-подходящи са тези с хлорхексидин. Причината е, че ентеровирусите са без покривка. Те не се влияят от спирт така, както типичните зимни вируси.

Относно белината той е категоричен. Това е старо и ефективно средство, ако се използва по инструкция и се разрежда. След употреба трябва проветряване. Той съветва и работа с домакински ръкавици.

А уредите с пара? Според него те най-често не заменят търкането. Парата може да размекне замърсяването. Но без парцал и механично почистване ефектът остава слаб. В крайна сметка ключът е прост. Чисти, търкай, остави препарата да действа. Иначе дезинфекцията е само навик, който не пази здравето.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━