Правната комисия прие закона за прозрачност при лобизма

След провален кворум и политически блокажи правната комисия прие на второ четене проект за „прозрачност при представителство на интереси“. Регистър към Сметната палата и глоби до 7500 евро са сред ключовите текстове.

След два поредни дни блокаж парламентарната правна комисия прие на второ четене т.нар. закон за лобизма. Забавянето изостри риска България да загуби следващия транш от 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Тези средства са обвързани с реформи и конкретни ангажименти.

Заседанието на 17 март се провали заради липса на кворум. Отсъстваха депутати от „Възраждане“, ДПС, ИТН, както и представители на БСП, МЕЧ и АПС. След това проектът беше разгледан на извънредно заседание.

Проектът е внесен от Георги Георгиев (ГЕРБ-СДС). Комисията не прие предложение на Юлиана Матеева („Величие“) законът да се казва „Закон за лобизма“. Вместо това беше одобрено ново име. То е „Закон за прозрачност при представителство на интереси“.

Защо „лобизъм“ беше сменено с „представителство на интереси“

С проекта се въвежда терминът „представителство на интереси“. Мотивът е да се избегне натрупаното отрицателно отношение към думата „лобизъм“.

Целта е да се въведе прозрачност и равнопоставен достъп. Законът урежда ред, по който физически и юридически лица да заявяват позиции. Това става при изработване на нормативни и други актове. Те влияят върху обществените политики и развитието.

В комисията имаше и критики към качеството на текста. Зам.-председателят Николета Кузманова (ИТН) заяви, че законът е „в насипно състояние“. Тя посочи, че не е ясно какво точно се урежда. Затова обяви, че гласува „въздържал се“. По думите ѝ терминологията се отклонява от българското законодателство.

Публичен регистър към Сметната палата

Съществен елемент е регистър за прозрачност. Той ще се създава и поддържа от Сметната палата. Регистърът е публичен.

Има изключения за лични данни. Няма да се публикуват ЕГН и ЛНЧ. Това важи и за датата на раждане на чужденец. Няма да се публикуват и данни за контакт на лицата.

По предложение на Георги Георгиев в обхвата влизат и организации с държавна или общинска субсидия. Това важи при контакти с органи и лица, които определят или променят субсидията. Отнася се и за случаи на получаване на средства от бюджета.

Деклариране на разходи и санкции до 7500 евро

Юридическите лица и едноличните търговци в регистъра ще декларират разходи. Това става в годишните доклади за дейността. Ако не изготвят такъв доклад, подават отделна декларация.

Нередовни вписвания ще се заличават. След заличаване данните се съхраняват пет години.

Предвидени са и санкции при работа без регистрация. Физическо лице подлежи на глоба от 1000 до 2500 евро. За юридическо лице санкцията е от 2500 до 7500 евро. Има глоби и при деклариране на неверни данни.

Текстовете предвиждат гратисен период. През първата година от работата на регистъра няма да се налагат глоби и имуществени санкции.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news