БЪЛГАРИЯ

Пресъхналият Дунав оголи основите на Константиновия мост – римският гигант от 328 г. (СНИМКИ)

11 август 2026 преди 9 дни

Снимка: Meteobalkans.com

Ниските води при Дунав разкриват останки от най-дългия речен мост на Античността, свързвал Улпия Ескус край Гиген със Суцидава до днешна Корабия.

Ниските нива на река Дунав вече разкриват рядка гледка. В района се показват основите на т.нар. Константинов мост. Това е една от най-важните инфраструктурни връзки на Римската империя по северната ѝ граница.

Съоръжението е открито на 5 юли 328 г. Лично от император Константин Велики. По данни от историческите описания дължината му надхвърля 2.4 километра. Така мостът е смятан за най-дългия речен мост в цялата Античност.

Разкриването на основите се случва при периоди на необичайно ниски води. Тогава част от каменните елементи в коритото стават видими. Това е ценен ориентир за археолози и историци. Дава и по-ясна представа за мащаба на римското строителство по Дунавския лимес.

Най-дългият речен мост на Античността

Константиновият мост е определян като едно от големите инженерни постижения на империята. Той е комбинирал масивни каменни стълбове в реката с дървена връхна конструкция. Ширината на платното е била около 5.7 метра. Това е позволявало разминаване на две бойни колесници.

Подобна ширина не е само техническа подробност. Тя показва военната и логистична цел на съоръжението. Мостът е служел за бързо прехвърляне на войски и снабдяване. Осигурявал е и по-стабилна връзка между гарнизоните по двата бряга.

От Улпия Ескус до Суцидава: стратегическа връзка през Дунав

Съоръжението е свързвало големия античен град Улпия Ескус с крепостта Суцидава. Улпия Ескус е до днешното село Гиген в България. Суцидава се намира близо до град Корабия в днешна Румъния.

Тази линия е имала ясно стратегическо значение. Дунав е бил естествена граница, но и коридор за движение. Контролът върху преминаването е давал предимство при защита и контраудари. Мостът е превръщал реката от бариера в предвидим маршрут.

Защо мостът изчезва само след 40 години

Константиновият мост е просъществувал сравнително кратко. Около 40 години след откриването му той вече не е функционирал. Според разпространена хипотеза римляните умишлено са изгорили дървената част около 367 г. Целта е била да се прекъсне пътят към южния бряг.

Това решение се свързва с натиска от север. В този период зачестяват нападенията на племена отвъд Дунав. Унищожаването на дървената конструкция е било бърз начин да се обезсмисли преминаването. Каменните стълбове обаче са останали в реката. Днес именно те се показват при ниски води.

В контекста на откритието често се припомня и фигурата на Константин. Той е роден в Наисус, днешен Ниш. Градът е в региона на Балканите, където империята има силно присъствие. На Константин се приписва и фразата „Сердика е моят Рим“. Историците посочват, че той е обмислял Сердика като важен център. По-късно избира Константинопол за столица.

Появата на основите при ниски води е напомняне за това наследство. Тя показва колко мащабни проекти са реализирани по Дунав. И колко уязвими остават те пред времето и природата.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━