Пробив в невронауката: човешка мозъчна тъкан заработи в мозъка на мишки

Екип от Станфорд присади лабораторно отгледани мозъчни органоиди в генетично модифицирани мишки. Клетките се развиват и се свързват с нервната система, което може да ускори изследванията на аутизъм, епилепсия и шизофрения.

Учени успяха да трансплантират лабораторно отгледана човешка мозъчна тъкан в генетично модифицирани мишки. Клетките не само оцеляват. Те се развиват и изграждат работещи връзки с нервната система на животните. Новината е съобщена от БТА, като цитира Ройтерс. Резултатите са публикувани в списание Nature.

Постижението отваря нова врата за изследване на мозъчни заболявания. То дава модел, който е по-близък до човешката биология. В същото време избягва ограниченията при прякото наблюдение на жив човешки мозък.

Какво точно са трансплантирали учените

Екипът от Станфорд е отгледал т.нар. мозъчни органоиди от човешки клетки. Това са триизмерни структури, които наподобяват части от мозъчната кора. Те не са пълен мозък. Не могат да възпроизведат цялата му сложност.

След това органоидите са присадени на специално създадени мишки. При тях липсва почти цялата мозъчна кора. Така се освобождава място човешката тъкан да се развива.

Снимка: S Pasca/Stanford

Какво показват резултатите

Според данните човешките клетки се интегрират в мозъка на животните. Те растат и се свързват с нервните вериги на мишките. Това е ключов момент за всеки подобен експеримент. Без функционални връзки тъканта би останала изолирана.

Изследването описва, че връзките са „работещи“. Това предполага активна комуникация между присадената тъкан и организма. В практиката това означава по-добър модел за проследяване на развитие и функции.

Защо това не е „мишка с човешки мозък“

Учените изрично подчертават, че целта не е създаване на „мишка с човешки мозък“. Става дума за метод, който позволява да се наблюдават процеси, трудни за изследване при хора. Такива процеси са ранно развитие на мозъчната кора и възникване на неврологични отклонения.

Методът може да помогне при проучвания на аутизъм, епилепсия и шизофрения. Потенциал има и при изследване на церебрална парализа. Екипите могат да използват модела и за тестване на бъдещи терапии. Това би ускорило прехода от лабораторни идеи към реални лекарствени подходи.

Ако резултатите се потвърдят и разширят, моделът може да стане стандартен инструмент. Той би дал повече яснота за заболявания, при които човешките данни са ограничени. Това е пробив с реални последствия за медицината.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news