Проф. Драганов: България гони богатите туристи с ниски цени и липса на самочувствие

Интересът расте, но страната още не се позиционира като премиум дестинация. Според експерта проблемът не е в парите на туристите, а в готовността на бизнеса да предложи качество и да поиска реална цена.

България има реален шанс да влезе в картата на луксозния туризъм. Но сама си поставя спирачки. Това е изводът на проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, в коментар пред БГНЕС.

Поводът е показателен. България рядко попада в международни класации за луксозни пътувания. Там изпъкват Гърция и Хърватия. Според Драганов причината не е липса на ресурси. По-скоро липсва увереност. Страната не настоява за позиция в по-високия ценови сегмент.

Чуждите гости се връщат, но имиджът изостава

Драганов отчита ръст на международния интерес. По думите му през януари в България са влезли с над 300 000 повече чужденци. Сравнението е с януари 2019 г. Той определя тази година като най-силната преди пандемията.

Това показва, че пазарът не е загубен. Но ръстът сам по себе си не прави страната премиум дестинация. Нужно е ясна стратегия и по-силен разказ за България.

„Туристите имат пари“. Въпросът е дали им предлагаме причина да ги похарчат тук

Експертът отхвърля тезата, че България привлича само нискобюджетни туристи. Според него платежоспособни гости вече идват. Те разполагат със средства и карти с високи лимити.

Проблемът е друг. Местният бизнес често не предлага услуга, която отговаря на очакванията. Или не успява да я „продаде“ като преживяване с добавена стойност.

Драганов формулира директно дилемата. Туристите имат пари. Въпросът е дали ние можем да ги привлечем. И дали можем да ги накараме да ги похарчат в България.

Страхът от по-високи цени дърпа сектора надолу

Според Драганов обществената съпротива срещу поскъпването е ключова пречка. България поддържа ниски цени спрямо европейските нива. Това влияе и на заплащането в сектора.

Той твърди, че по-високите цени биха донесли няколко ефекта. По-добри доходи за персонала. Повече приходи за бизнеса. И по-високи постъпления в бюджета.

Като пример Драганов дава приготвянето на пица. По думите му процесът отнема около четири минути в Италия и в България. Това важи при еднакво оборудване. Разликата идва от готовността да се поиска цена, която отразява качеството. И да се плати достойно трудът.

Българските продукти са шанс, който често пропускаме

Друг проблем е слабата употреба на местни продукти като част от идентичността. Драганов дава прост пример. В български ресторанти често се предлага гръцка салата. В Гърция обаче не се предлага шопска салата.

Според него това не е само въпрос на меню. Това е въпрос на бранд. Държави като Гърция и Хърватия превръщат ресурси и кухня в разпознаваем международен образ.

Въпреки критиките Драганов вижда и положителна тенденция. Нови кадри с опит от САЩ, Великобритания и други държави влизат в управлението на туристически обекти. Това може да повиши стандарта и културата на услугата.

Финалният му извод е категоричен. България има продукти, хора и производство. Липсва увереност. Именно тя според него трябва да стане основа за по-силно позициониране в луксозния сегмент.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news