Проф. Миглена Темелкова печели втори мандат начело на Съвета на ректорите

Ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи победи проф. Красимир Петков с 29 на 18 гласа и обяви фокус върху финансирането на висшето образование.

Проф. Миглена Темелкова беше избрана за втори мандат за председател на Съвета на ректорите. Тя е ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. На изборите неин опонент беше проф. Красимир Петков. Той ръководи Националната спортна академия.

Вотът даде ясен резултат. Проф. Темелкова получи 29 гласа. Проф. Петков остана с 18. Така ректорската общност потвърди доверието си към досегашния председател. Мандатът идва във време на натиск върху университетите. Те се борят за кадри, средства и конкурентоспособност.

Резултатът от избора: 29 срещу 18

Разликата в гласовете показва стабилна подкрепа за проф. Темелкова. Изборът идва на фона на дебати за ролята на Съвета на ректорите. Органът често излиза с общи позиции по ключови политики. Темите включват бюджета за висше образование и правилата за прием. В последните години важна тема е и връзката с пазара на труда.

Съветът на ректорите е сред малкото формати, които събират всички университети. Той трябва да държи единна линия пред институциите. Това е трудно при различни профили и интереси. Различия има и в достъпа до финансиране. Има и разлики в капацитета за научни проекти.

„Няма да деля университетите“

След преброяването на гласовете проф. Темелкова заяви, че няма да дели университетите. Тя изброи няколко линии на разделение. Те включват частни и държавни. Включват и големи и малки. Тя посочи и широкопрофилни и специализирани. Добави и граждански и военни.

Посланието е към целия сектор. То цели да намали напрежението между различните типове висши училища. Такива напрежения често се появяват при разпределение на средства. Появяват се и при промени в правилата за акредитация. Друг източник са критериите за качество и научна продукция.

Основен приоритет: повече пари за висшето образование

Проф. Темелкова обяви, че ще настоява за по-добро финансиране. Това остава ключов тест за новия мандат. Финансирането влияе пряко върху заплати и инфраструктура. То засяга и лаборатории, общежития и дигитализация.

Недостатъчните средства могат да ударят качеството на обучението. Могат да ограничат и научната дейност. При ограничени бюджети университетите по-трудно задържат преподаватели. По-трудно привличат и млади учени. Това увеличава риска от изоставане спрямо други държави в ЕС.

Предстои Съветът на ректорите да търси диалог с изпълнителната власт. Очакват се разговори и с парламента. Темите ще са бюджетът и моделът на финансиране. В дневния ред вероятно ще влязат и стипендии и студентски такси. Фокусът ще е върху предвидими правила и устойчивост.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news