Проливът, санкциите и сигналът: Крехко отваряне между Вашингтон и Техеран

През последните дни Близкият изток преживя нещо рядко срещано: колебливо и неспокойно движение към диалог.

Важно е да се отбележи, че това не е доверие – далеч от него – но всяко движение само по себе си е значимо.

В сферата на геополитиката дори малки промени като тази са значими.

Публичните изявления на #Техеран и Вашингтон остават силно конфронтационни, като двете страни се обвиняват взаимно, потвърждават границите и уверяват обществеността си в твърдост. Под тази външна твърдост обаче се наблюдава значителна промяна: САЩ и Иран сега обменят предложения.

Предложеният от Техеран триетапен план демонстрира стратегически и добре обмислен подход към преговорите. Той не е просто максималистично твърдение или символичен акт, а внимателно организирано предложение.

Първият етап има за цел бързо преминаване от примирие към формален мир, включващо повторно отваряне на Ормузкия проток и договор за взаимно ненападение, който изрично включва Израел.

Вторият етап се фокусира върху ядрена стратегия, като се дава приоритет на дългосрочното обогатяване със замразяване до 15 години – без демонтиране на съществуващата инфраструктура – ​​и поетапно облекчаване на санкциите.

Последният етап предлага участие в по-широк регионален диалог за сигурност.

Отговорът на Вашингтон е пренебрежителен по тон, но остава съществен. Предложението е преразгледано, обсъдено и, което е важно, не е напълно отхвърлено като основа за текущи преговори.

Преговорите обикновено започват с условия, които първоначално се считат за неприемливи.

Ситуацията се влошава поради дълбоко недоверие. Иран поставя под въпрос дали САЩ могат да спазват споразуменията след един изборен цикъл, докато САЩ разглеждат регионалната политика и ядрената мощ на Иран като дестабилизиращи.

Преодоляването на тази разлика в доверието ще отнеме време и не може да бъде постигнато в рамките на първоначално предложения кратък срок.

Междувременно цената на продължаващата несигурност нараства – и не само за двамата главни. Европа и големи части от Азия остават изложени на нестабилността на цените на енергията, породена от прекъсванията в Ормузкия проток.

За държавите от Персийския залив ситуацията е още по-остра: те понасят значителни икономически загуби, тъй като капиталът се колебае, търговските пътища се дестабилизират, а рисковите премии се увеличават.

Това е парадоксът. Политическите стимули да изглеждат безкомпромисни остават силни както в Техеран, така и във Вашингтон.

Но икономическите стимули за постигане на сделка стават все по-непреодолими – не само за тях, но и за все по-нетърпеливата международна система.

Ще бъде ли процесът бърз? Не. Той ще бъде продължителен, технически и прекъсван от неуспехи, евентуално дори от подновени ескалации.

Но посоката на движение се промени. Сега има архитектура на преговори, която преди не е имало.

Появи се тесен отвор. Той не е нито драматичен, нито решаващ – но е реален.

И в сегашната глобална среда само това се квалифицира като напредък.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news