Психичното здраве излиза от сянка: Повече българи вече очакват подкрепа, не отхвърляне

Ново национално проучване на „Мяра“ отчита спад на стигмата и ръст на доверието в специалистите, но почти половината хора все още очакват избягване, когато някой признае психично разстройство.

Повече българи вече очакват подкрепа, когато човек сподели, че има психично разстройство. Това показва третата вълна на национално изследване за нагласите към психичното здраве. Проучването е направено от социологическата агенция „Мяра“. То е по поръчка на фондация „КОЖА – платформа за психично здраве“.

През 2026 г. 53,7% от анкетираните смятат, че човекът ще получи помощ от околните. 46,3% очакват да бъде отбягван. Данните измерват очакванията за реакциите на средата. Те не показват реалната готовност за помощ.

Сравнението с предишни години е показателно. През 2023 г. 42% са очаквали подкрепа. През 2020 г. делът е бил 55%. Резултатите от 2026 г. връщат нивата близо до тези от 2020 г. Но картината остава разделена.

Стигмата отстъпва, но не е изчезнала

Проучването отчита по-ниско съгласие със стигматизиращи твърдения. Само 12% казват, че посещението при психиатър е срамно. През 2023 г. този дял е бил 18%. През 2020 г. е бил 13%.

И при други чувствителни теми се вижда спад. 20,4% са съгласни, че не е нормално мъжете да плачат. 19% определят опита за самоубийство като грях. 15% смятат, че човек трябва да реши психичен проблем сам. И четирите показателя през 2026 г. са по-ниски от 2023 г.

Личният контакт също влияе на нагласите. 37,7% заявяват, че познават човек с психично разстройство. 41,7% казват, че не познават. 16% не са сигурни как да отговорят.

Специалистът е първият избор при проблем

Когато става дума за изход от психичен или емоционален проблем, най-често се посочва професионална помощ. 65,3% определят обръщането към специалист като най-добро решение. 18,2% биха разчитали на близки и приятели. 5,8% смятат, че човек трябва да се справи сам.

Над 90% приемат, че посещението при психолог понякога е необходимост. 8,5% го определят като каприз. Проучването обаче не измерва реалното търсене на терапия. То не показва и дали хората имат достъп до такава помощ.

Зависимости и работа: подкрепата е условна

Две трети от анкетираните възприемат зависимостите като заболяване. Най-висок е делът при хранителната зависимост. Там 76% смятат, че може да бъде преодоляна. Следват тютюнопушенето със 74% и алкохолът с 63%. При хазарта делът е 51%. При наркотиците е 42%.

На работното място реакциите остават разделени. 54,2% очакват колегите да помогнат, ако човек сподели, че приема антидепресанти. 45,8% казват, че това е личен проблем. Според тях не трябва да се споделя.

И при децата се вижда прагматичен подход. При съмнения за проблем в развитието 51,9% биха потърсили специалист. 17,6% биха изчакали. 12,8% биха поискали мнение от други родители. 7,7% биха разчитали на собствените си родители.

Проучването е проведено между 3 и 11 септември 2026 г. То обхваща 801 пълнолетни души. Интервютата са лице в лице. Извадката е представителна за пълнолетното население на България. Стохастичната грешка е ±3,5% при 50-процентни дялове.

Изследването се прави през три години с еднакви въпроси и методология. Анализът на „Мяра“ подчертава, че трите вълни още не стигат. Не може да се говори за категорични дългосрочни тенденции.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news