Пукнатина в НАТО: Лондон и Париж спряха план за гарантирана помощ за Украйна

Според The Telegraph пет държави са блокирали идеята на Марк Рюте за минимум 0,25% от БВП годишно за Киев, а без единодушие предложението няма как да стигне до гласуване.

Великобритания, Франция, Испания, Италия и Канада са блокирали предложение на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Идеята беше съюзниците да се ангажират с минимум 0,25% от БВП годишно за военна помощ за Украйна. Това твърди The Telegraph, позовавайки се на източник от алианса.

Рюте се е надявал инициативата да бъде договорена около предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара. Тази седмица обаче той призна, че планът вероятно няма да бъде внесен за одобрение. Причината е липса на достатъчна подкрепа.

„Не мисля, че това предложение ще бъде внесено." Това каза генералният секретар, без да посочва кои държави са против.

Защо планът спря: правилото за единодушие

В НАТО решенията изискват съгласието на всички държави членки. Това означава, че дори ограничена група противници може да блокира общо решение. По данни на The Telegraph инициативата е подкрепена от поне седем страни. Те вече отделят над 0,25% от БВП за военна помощ за Украйна.

Рюте аргументира предложението с проблем, който признават и други съюзници. Подкрепата към Киев е неравномерна. По думите му част от държавите „недоразходват средства“. Целта е помощта да стане по-последователна и предвидима.

Колко дават големите донори и къде са критиките

The Telegraph се позовава на данни на Килския институт за световна икономика. Според тях най-големите донори за Украйна от януари 2022 г. насам са САЩ с 115,4 млрд. евро, Германия с 25,3 млрд. евро и Обединеното кралство с 20 млрд. евро.

Въпреки това приносът на Лондон за военна помощ е около 0,1% от БВП, отбелязва изданието. Британският премиер Киър Стармър по-рано обеща поне 3 млрд. британски лири годишно за Киев.

Критиките най-често се насочват към Великобритания, Франция, Испания, Италия и Канада. Част от съюзниците ги обвиняват, че правят недостатъчно. Според Килския институт Франция е отпуснала 7,9 млрд. евро, Италия 4,1 млрд. евро, Испания 2,2 млрд. евро, а Канада 14 млрд. евро.

Какво щеше да промени прагът от 0,25% от БВП

В средата на май Рюте предложи съюзниците да отделят 0,25% от БВП всяка година за Украйна. Politico съобщи тогава, че идеята среща съпротива сред няколко големи страни. Медията се позова на дипломати и източници.

Според Politico темата е била повдигната на закрита среща на посланиците на НАТО. Това е част от подготовката за срещата на върха в Турция през юли. Един дипломат е обяснил, че целта е подкрепата за Киев да стане „последователна и предвидима“.

Politico посочва още един ефект. Ако инициативата бъде одобрена, годишната помощ за Украйна може почти да се утрои. Тя би достигнала 143 млрд. долара.

Дискусията отразява и по-дълбок проблем в алианса. Според източници напрежението идва от различното разпределение на разходите. По данни на Килския институт скандинавските държави дават над номиналния си дял. Големите западноевропейски икономики са приблизително пропорционални. Южна Европа остава сред по-слабо активните донори.

Идеята за минимум 0,25% от БВП беше лансирана и от украинския президент Володимир Зеленски. Засега обаче инициативата на Рюте изглежда блокирана. Без политически пробив сред ключови столици, НАТО трудно ще наложи единен стандарт за подкрепа към Киев.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news