Раницата, която тежи повече от детето: Как Балканите търсят решение на проблема

Шкафчета, електронни учебници и по-малко пособия в чантата – училищата все по-често променят организацията на учебния ден, вместо да оставят отговорността само на децата и родителите

Тежките ученически раници отдавна са повече от неудобство – те се превръщат в проблем, който принуждава образователните и здравните институции да търсят системни решения. В България и в редица балкански държави подходът постепенно се променя: вместо само да се препоръчва на децата да носят по-малко, училищата започват да променят начина, по който се организира учебният процес.

Сред най-често използваните решения са училищните шкафчета, електронните учебници, разделянето на учебниците на по-малки части и по-доброто разпределяне на предметите през седмицата.

Какво се прави в България?

През последните години Министерството на образованието и науката (МОН) предприе няколко мерки за намаляване на тежестта на ученическите раници. Сред тях е осигуряването на шкафчета за учениците от първи до седми клас в държавните и общинските училища.

Учебниците от първи до седми клас с обем над 18 печатни коли също могат да бъдат разделяни на две отделни книжни тела. Освен това учениците имат възможност за безвъзмездно ползване на електронно четими версии на одобрените учебници.

Идеята е проста – всичко, което не е необходимо за конкретния учебен час, да остане в училище, а не на гърба на детето.

Колко тежка трябва да бъде раницата?

В повечето държави специалистите препоръчват ученическата раница да бъде между 10 и 15% от телесното тегло на детето. В някои страни 10% се определят като оптимална граница, а 15% – като абсолютен максимум.

В Сърбия например лекарите препоръчват товарът да е между 5 и 10% от теглото на детето, като 15% се приема за горна граница. Сходни препоръки действат в Северна Македония, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина. В Румъния ограничението от 10% е заложено и в нормативен акт.

На практика обаче тези граници често остават само на хартия.

В Сърбия са регистрирани случаи на първокласници с раници от 6 до 8 килограма. В Словения средното тегло на ученическите чанти варира между 4 и 7 килограма според възрастта. В Северна Македония родителски организации съобщават за раници от 5 до 7 килограма дори при ученици от първи до пети клас.

В Румъния медийни проверки показват, че ученическите раници могат да достигнат 6–10 килограма въпреки нормативното ограничение.

Проблемът не са само учебниците

В тежката раница се събират не само книги. Тетрадки, несесери, материали за изобразително изкуство, пособия за различни предмети, екип за физическо възпитание и дори бутилка с вода постепенно превръщат чантата в сериозен товар.

Затова шкафчетата са сред най-логичните решения.

В Гърция през новата учебна година се предвижда индивидуални шкафчета да бъдат поставени в началните училища в цялата страна. Очаква се мярката да обхване около 4000 учебни заведения.

Електронният учебник срещу тежката раница

Дигитализацията също променя начина, по който децата носят и използват учебните материали.

В Турция процесът е част от мащабната технологична трансформация на образованието по проекта FATİH. Чрез него милиони ученици и учители са получили безплатни таблети, а стотици хиляди класни стаи са оборудвани с интерактивни дъски.

В електронната платформа на турското образователно министерство са достъпни държавните учебници в дигитален формат.

В някои случаи и самите печатни учебници се разделят на отделни части. Така вместо ученикът да носи една дебела книга през цялата година, той пренася само материала, който му е необходим в момента.

В Кипър ограничават и тетрадките

В Кипър мерките стигат и до организацията на учебните пособия. Министерството на образованието е издало указания към учителите да не изискват постоянно добавяне на нови листове към старите тетрадки.

Препоръчва се по възможност да се използва по една тетрадка за всеки предмет. Учителите трябва предварително да уточняват какви материали ще са необходими за конкретния урок, а антологии, речници и граматики да се съхраняват в класните стаи.

По-малко предмети в един ден

Организацията на учебния график също може да намали теглото на раницата.

В Хърватия специалисти препоръчват часовете да бъдат разпределяни така, че учениците да имат по-малко предмети в един ден. Така няма да се налага ежедневно да носят голям брой учебници.

Предмети, които изискват допълнителни материали – например физическо възпитание и изобразително изкуство – е добре да не попадат в един и същи учебен ден.

Подобни препоръки има и в Босна и Херцеговина, където здравните институции насърчават училищата да съобразяват графиците с необходимостта от пренасяне на учебници и пособия и, когато е възможно, да осигуряват места за тяхното съхранение.

Родителите пък са съветвани да проверяват раницата поне веднъж седмично и да премахват всичко, което не е необходимо.

Отговорността вече не е само на детето

Въпреки различията между образователните системи на Балканите, посоката е сходна. Тежката раница все по-малко се разглежда като проблем, който детето трябва само да реши.

Шкафчета, дигитални учебници, по-малки учебни модули, ограничаване на броя на тетрадките и по-добро разпределение на часовете показват една обща тенденция – училището да се адаптира към детето, а не детето постоянно да се адаптира към тежестта на училището.

Защото когато една раница тежи 6, 7 или дори 10 килограма, въпросът вече не е дали ученикът е подредил правилно чантата си. Въпросът е дали самата система не го кара да носи повече, отколкото трябва.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news