Разкриха къде живеят най-много столетници в България

Проектът „Сини зони в България“ на д-р Росен Гацин картографира дълголетието назад във времето и търси факторите зад високата концентрация на столетници в планинските райони.

Най-голямата концентрация на столетници в България е в Родопите и в района на Благоевград. До този извод стига проектът „Сини зони в България“. Той изследва феномена на дълголетието у нас. Автор е културният антрополог д-р Росен Гацин.

Изследването насочва вниманието към планинските региони. Според автора релефът може да играе ключова роля. Ежедневното движение по наклонен терен натоварва тялото различно. Това може да поддържа по-добро физическо състояние в напреднала възраст.

Къде са столетниците и защо картата е важна

Д-р Гацин казва, че първият въпрос в подобно изследване е къде да се търсят столетниците. Оттам идва идеята за картографиране. Целта е да се очертаят районите с най-много столетници и дълголетници. Така да се изгради българска карта на дълголетието.

Проектът не се ограничава само до съвременни данни. Амбицията е да обхване близо два века назад. Според изследователя това е възможно заради архивите след Освобождението. Те позволяват по-точно проследяване на тенденциите по региони и периоди.

Планината като ежедневна тренировка

Изводът за значението на релефа е сред най-ясните акценти в проекта. В планинските райони придвижването рядко е по равен терен. Дори кратките разстояния често са свързани с изкачване и слизане. Това създава постоянна физическа активност в ежедневието.

Тезата не представя релефа като единствен фактор. Тя го поставя сред вероятните обяснения за концентрацията на дълголетници. Особено в Родопите и в Благоевградско, където планината е постоянна част от начина на живот.

Митът за „първи в Европа“ и спорните числа

Изследването връща темата и към публичните разкази от началото на XX век. Д-р Гацин припомня публикации в българската преса. В тях се твърди, че България е първа в Европа по дълголетие. Според него това не е вярно.

Тогавашните материали говорят за над 3000 столетници. По-късно числото дори се увеличава до 4000. Проблемът е, че липсват реални доказателства за тези данни.

Въпреки това изследователят подчертава и важен нюанс. В началото на XX век у нас наистина е имало висока концентрация на дълголетници. Затова картографирането и работата с архиви стават решаващи. Те могат да отделят фактите от легендите. И да покажат къде дълголетието е било най-видимо през поколенията.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news