Рей Бредбъри: Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат

На 22 август се навършват 106 години от рождението на великия американски писател – авторът на „451 градуса по Фаренхайт“ и „Вино от глухарчета“, който вярваше, че най-важното е да останем деца по душа

Да имаш въображение означава да виждаш красотата, дори когато очите ти са отворени за суровата реалност. Животът постоянно ни променя, а понякога именно наближаването на края ни кара да осъзнаем колко важно е било неговото начало.

Трябва да събираме истински спомени, да обичаме, да мечтаем и да се осмеляваме да импровизираме. Защото на пазара за мечти и спомени всичко е възможно.

Един от хората, доказали това с целия си живот и творчество, е Рей Бредбъри – писателят, който никога не престана да бъде дете. Дете, което вярва, мечтае, обича и гледа към света с любопитство.

На 22 август 1920 година в САЩ се ражда авторът на „Вино от глухарчета“. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., а световна популярност получава с „Марсиански хроники“ през 1950 г.

Самият Бредбъри описва литературното си наследство по необикновен начин:

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели.“

Бредбъри е носител на множество литературни отличия, сред които наградите „О’Хенри“, „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия и премията „Гандалф“. През 1988 г. е удостоен с титлата „гранд-мастер“.

Той оставя след себе си романи, разкази, пиеси, киносценарии и стихове. Сред най-популярните му произведения са „451 градуса по Фаренхайт“, „Вино от глухарчета“, „Дървото на вси светии“, „Смъртта е занимание самотно“, „Гробище за лунатици“, „Зелени сенки, Бял кит“ и „Сбогом, Лято“.

Рей Бредбъри умира на 5 юни 2012 година в Лос Анджелис, но думите му продължават да живеят.

Думи, които остават

„Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат.“

„Книгите са само едно от хранилищата, където пазим това, което се страхуваме да не забравим.“

„Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, обикалящи с кибрити за тази цел в ръцете.“

„Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.“

„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят.“

„Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена.“

„Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.“

„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.“

„Всеки човек в себе си е сам.“

„Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!“

„Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш.“

„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде вземан на сериозно.“

„Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.“

„Изпитах най-простичкото и най-голямо щастие на света – бях жив!“

„Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.“

„Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме.“

„Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.“

„Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!“

А може би най-силното послание на Бредбъри се крие в думите му за малките радости. Защото с времето човек разбира, че именно те остават най-дълго.

Една разходка в пролетното утро, ароматът на природата, разговорът с приятел, книга, която не можеш да оставиш, спомен, който те връща години назад – това са моментите, които превръщат живота в истински разказ.

Рей Бредбъри ни остави не просто книги. Остави ни разрешение да мечтаем. Да бъдем любопитни. Да обичаме. Да не порастваме напълно. И най-вече – да живеем.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news