Резултатите от изборите в Унгария през призмата на българската политическа реалност

В Унгария на власт вчера дойдоха качествено различни от досегашните политици

За някои наблюдатели твърдението, че България изпревари Унгария в своето политическо развитие изглежда пресилено, но в същото време много факти подкрепят една подобна теза.

На първо място трябва да посочим, че случилото се вчера на изборите в Унгария е точно това, което се случи в България преди 6 години. Загубата на ГЕРБ и Борисов тогава, в някакъв по-общ план, очертаха подобен път, по който Унгария поема днес. Изморен от ширещата се корупция и облагодетелстване на лица от тесния кръг около Виктор Орбан, както и пълния контрол върху институциите и съдебната власт, са в основата на вчерашния избор на унгарския народ. Точно както у нас преди няколко години, така и унгарците днес въстанаха срещу съществуващия модел на управление, като съответно фигурите на този модел: в Унгария – Орбан, а у нас – Борисов и Пеевски, трябваше да бъдат отстранени.

Разбира се, по стара българска традиция, у нас нещата никога не се случват от първия път. В България „поправителният изпит” е винаги задължителен, било то заради народопсихология ни или заради различния мащаб и политическа култура на хората у нас. За разлика, може би, от дошлата на власт опозиция в Унгария днес, у нас на власт тогава се възкачиха пълни неграмотници, също толкова обсебени от желание за власт и пари, колкото бяха и предходните.

Къде още са разликите?

В Унгария на власт вчера дойдоха качествено различни от досегашните политици. Те не се появиха на политическия терен от абсолютното нищо, а компетенцията, която носят, има традиции, като най-добрите от тях, между другото, са наследство именно от същия този Виктор Орбан. Тук е достатъчно  само да споменем, че Петер Мадяр в миналото бе човек именно на Орбан. Възпитан в политическите традиции на бившия унгарски премиер, но напуснал го преди няколко години поради осъзнаването на точно онези факти, които споменахме по-горе. Мадяр е различен от мнозинството лидери не само в Унгария, но и в цяла Европа. И той като Орбан е тежък прагматик, но с различно идейно-политическо съдържание от вече бившия унгарския премиер.

Има и в нещо друго. За разлика от комичната опозиция,дошла на власт у нас през 2021, в Унгария на власт дойдоха не някакви болни чуждопоклонници, готови да служат безпрекословно на лудостите, произвеждани в Брюксел, а прагматични политици, готови да очертаят новия унгарски път въз основа на интересите на своята родина, а не против тях. Мадяр, например, е категорично против джендърите и емигрантите, докато у нас Асен Василев и Ивайло Мирчев са готови на всякакви скандални акробатики в желанието си да се подмажат на Урсула фон дер Лайен и нейната брюкселска клика.

В този ред на мисли, Урсула и приятели въобще не трябва да бързат да се радват и превъзбуждат от случилото се вчера в Унгария. Макар и то да прилича на онова, което те искат, в своето съдържание то е съвсем различно. Унгария, например, не си избра проукраинско  правителство. Последното бе заявено ясно и отчетливо от най-вероятния бъдещ премиер на страната Петер Мадяр. За разлика от българския служебен премиер и голф инструктор Андрей Гюров, който неясно защо първо изтича в Киев, в Унгария няма да се случи нищо подобно.

Основната разлика между нас и унгарците всъщност се крие именно в прагматизма. За унгарците, например, спрените европейски фондове на стойност над 30 млрд. евро се оказаха достатъчно важен мотив, докато у нас пък ПП-ДБ дори не успяха да довършат и осребрят Плана за възстановяване и развитие.

В този контекст трябва да отбележим и факта, че през последните години, макар и много по-слабо от редица други европейски държави, унгарците също усетиха тежестта на икономическата криза, завладяваща Европа. Дори и днес Унгария няма никакви намерения да къса своите отношения с Русия, макар и много от конкретиките в нея, заложени досега от Виктор Орбан и правителството му, да предстои да бъдат ревизирани.

Унгария едва ли ще преустанови строежа на АЕЦ „Пакш”, който възнамерява да реализира съвместно с Русия, но пък Мадяр ще спази политиката на Брюксел за пълното преустановяване на доставките на руски петрол и газ. Последното бе посочено в неговата предизборна платформа, но пък от друга страна, това не е чак толкова важно за самата Русия.

За случилото се в Унгария има и редица други причини, като една от тях безспорно е безусловната подкрепа на Доналд Тръмп и посещението на Джей Ди Ванс в Будапеща. Последните изиграха лоша шега на Орбан и вместо в позитив, се превърнаха в откровен негатив.

Всичко това, може би, щеше да бъде по-различно, ако не беше безумната политика на САЩ спрямо Близкия изток и войната им с Иран.

Въпреки казаното дотук, още един път трябва дебело да подчертаем, че основата причина за резултатите на изборите в Унгария, точно както у нас при Борисов и ГЕРБ, се оказаха безогледната консумация на власт и тежката корупция, завладели държавата. За разлика от нас,обаче, борбата с тях най-вероятно ще доведе до резултати, а няма да циментира статуквото – така, както това се случи в България, благодарение на идиотията на ПП-ДБ.

Достатъчно е да припомним, че именно благодарение на ПП-ДБ днес Борисов все още има участие във властта, а ГЕРБ продължава да бъде сред водещите политически сили у нас. Именно благодарение на ПП-ДБ, на Борисов и Пеевски отново бе предоставена безконтролна власт чрез безумните промени в българската конституция. За съжаление, поради липса на по-точна дума, ще трябва да кажем, че опозицията у нас просто се оказа изключително тъпа.

Вторачени в своя безпрекословен слугинаж към Брюксел, нашите „герои” циментираха модела Борисов-Пеевски. Същите забравиха държавата и народа, като посветиха своите действия единствено на „опорките”, спускани им от НПО-тата на Сорос в България. В стремежа си да угодят и задоволят личните страсти на лица като Иво Прокопиев, който между другото и днес продължава да мечтае да бъде премиер, управлението в България, както обикновено, изпусна най-главните и важни неща. У нас се случи нещо по-лошо дори. Симбиозата между бивши управляващи и опозиция в лицето на ПП-ДБ вече е толкова очевадна, че е трудно, докато гледаш Прокопиев,да не видиш Борисов и Пеевски, както и обратното.

В този смисъл, след казаното дотук, има няколко извода, които са изключително важни за българското общество, предвид предстоящите след няколко дни избори на 19-ти април. Този път за България е изключително важно, да вземе своя „поправителен изпит” и да не допуска отново до властта ГЕРБ и ДПС, нито тяхната мимикрия в лицето на ПП-ДБ.

Крайно време е българинът да прогледне и да не допускаме фалша и национално безотговорното политическо поведение отново да застанат начело на родината ни. Унгария е изключително важен пример, който се нуждае от много внимателен анализ, а не от евтини патетични приказки, с които най-вероятно ще бъде залято обществото ни пред следващите дни. Тези приказки, които ще идват и от страна на ГЕРБ, но и от страна на ПП-ДБ, макар и да звучат различно, в своята същност са напълно еднакви. Гласовете зад тях – също.

„Демокрацията е компетентност”, казваше навремето големият Петър Увалиев. Време е да си припомним тези негови думи и да си дадем ясна сметка, че трети опит може и да няма. Българинът трябва да се отърси от своите евтини страсти и да прецени ситуацията от гледна точна на прагматичния интерес на страната ни. Този прагматичен интерес, от своя страна, не е свързан нито с джендърите и мигрантите, които бавно, но постоянно заливат България, нито пък е свързан с отровната корупция, задушаваща България през последното десетилетие.

Днес ние сме длъжни да спрем официализираната престъпност, наложена от Борисов и Пеевски и всеотдайно подкрепяна от ПП-ДБ, и да се погрижим за своя прагматичен интерес. България е длъжна да избере своя път. Онзи, който е основан на компетентност, а не лозунги, зад които стоят откровено мръсни лични интереси.

Още новини в категория Ексклузивно

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news