Риболовът в Китай вече не е за „пенсионери“: млади и жени движат пазар за милиони

Близо 150 млн. риболовци превръщат хобито в „икономика на преживяванията“ – от примамки и екипировка до туризъм, къмпинг и семейни зони.

Риболовът в Китай излиза от клишето за „хоби на по-възрастните“ и се превръща в масова градска култура. Данните сочат близо 150 милиона любители в страната. Това означава, че около един на всеки десет души лови риба. Паралелно расте и пазарът около това занимание. Той вече включва не само въдици и стръв, а туризъм, дейности на открито и услуги за семейства.

Тенденцията е важна и по друга причина. Риболовът се продава като начин за бягство от напрежението. За мнозина той е форма на лично „рестартиране“. Индустрията отговаря с нови формати, нови места и по-широк пакет преживявания.

Младите изместват стария образ на рибаря

Според Китайската риболовна асоциация хората на възраст 25–44 години вече са 46% от местната рибарска общност. Това ги прави водещата група в хобито. Търсят се по-динамични стилове. Сред тях са риболовът с примамка и ловът на „едри екземпляри“.

Ху Тао от Ухан, роден през 90-те, лови от 16 години. Той използва свободното си време, за да гони големи риби. Часовете чакане в жегата и дългите „битки“ с улова са неговият начин да свали стреса. Започнал е с кратка въдица и сгъваем стол. Днес вече има пълен комплект екипировка и аксесоари.

Сю Дзюефей, също роден през 90-те, предпочита риболова с примамка. Той го описва като по-лек и „екологичен“ подход. Активното търсене на риба съвпада с желанието на младите за нови усещания.

Проучвания в сектора показват още една промяна. Част от младите не гонят рекордни размери. Около 25% поставят на първо място „потапянето в процеса“. Самотните моменти край водата се възприемат като отдушник. Целта е по-малко шум и повече контрол над мислите.

Жените влизат масово в риболова

Риболовът вече не се възприема само като мъжка територия. Сяо Ду, рибарка от поколението на 90-те, разказва как е срещнала съпротива у дома. Въпреки това тя пътува целогодишно до водоеми из страната. По думите ѝ харчи десетки хиляди юани за хобито. За нея риболовът означава природа, нови запознанства и по-широк социален кръг.

Гао Мяо, офис служителка, вижда в риболова рядко уединение. Тя описва наблюдението на плувката и чакането като начин да „изчисти ума“. Нарича го личен „ментален масаж“. Според наблюденията на терен броят на жените с въдици на риболовните места расте.

„Риболов+“ превръща хобито в индустрия

Разходите около риболова вече не се ограничават до базова екипировка. Моделът „Риболов+“ добавя услуги и преживявания. На много места риболовните зони предлагат образователни центрове и природни уроци за деца. Има допълнителни дейности като бране на плодове и зеленчуци, къмпинг на тревни площи и барбекю на открито.

Това променя икономиката на хобито. Един член от семейството може да лови, а останалите да прекарват време в други активности. Така се отварят повече канали за приходи и се удължава престоят на посетителите.

У Пън, генерален секретар на Асоциацията по риболов в Ухан, описва процеса като нов етап. Според него индустрията „започва с риболова, но се простира далеч отвъд него“. Веригата вече включва екипировка, къмпинг, културен туризъм и хранене. Включват се и състезателни събития. Така риболовът се пренарежда като част от т.нар. „икономика на преживяванията“ и се превръща в инструмент за стимулиране на вътрешното потребление.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news