Роботът вече иска бакшиш: Кой прибира парите от „обслужването“ без сервитьор?

Дигиталните „такси за обслужване“ вече стигнаха и до робот-барманите. Клиентите плащат, но правилата изостават, а въпросът остава един: човек ли печели или компанията прибира бакшиша.

Машината смесва текила, лайм и трипъл сек. Роботизираните ръце се завъртат „за ефект“. После се покланят и подават чашата. Коктейлът струва 17 долара. На финала изскача още един ред в сметката. 10% „такса за обслужване“.

Роботът иска бакшиш.

Тук започва спорът, който вече излиза извън темата за технологиите. Защото бакшишът не е просто жест. Той е пари. А при роботите често няма ясен отговор кой ги получава.

Роботите протягат „дигитална длан“

След пандемията системите за разплащане започнаха да подканват за бакшиш почти навсякъде. Екранът предлага готови проценти. Обичайно 15%, 20% или 25%. Понякога и повече.

За много клиенти това е натиск. Появи се и терминът „емоционално изнудване“. Усещането е, че трябва да оставиш бакшиш дори без реална услуга.

Практиката тръгна от САЩ, но вече се разпространява и другаде. В Америка бакшишите често компенсират ниските заплати. Федералният минимум е 7,25 долара на час. За работещи на бакшиши може да падне до 2,13 долара.

Когато бакшишът е за човек, има правила. Законът ограничава работодатели и мениджъри да вземат от тези пари.

Когато получателят е робот, правилата се размиват

„Все още няма установен правен стандарт за това кой притежава бакшишите, дадени на роботи“, казва Холона Окс от Университета „Лихай“. Тя е съавтор на книгата „Бакшиш“.

Според нея рискът е реален. Част от работодателите може да присвояват бакшишите, които клиентите оставят през роботизирани системи. Това може да се докаже трудно. Клиентът вижда машина. Зад нея обаче може да стои компания, софтуерен екип, мениджмънт или инвеститори.

В някои заведения твърдят, че бакшишите се разпределят само между човешки служители. Други дори са махнали опцията, след оплаквания. Но това не е универсална практика.

Ключовият въпрос остава прост. Кой печели и кой плаща цената.

Клиентът решава с един бутон

Не всички изследователи виждат роботите като враг. В част от обектите технологията е атракция. Тя може да създава работа, вместо да я унищожава. Секторът на услугите има и недостиг на персонал.

Катерина Березина от Университета на Мисисипи казва, че не е честно автоматично да се приема най-лошото. Таксата за обслужване може да покрива човешки труд. Може да отива за поддръжка и актуализации на роботите.

Други организации, като One Fair Wage, предупреждават за обратния ефект. Роботите може да станат инструмент за задържане на ниски заплати.

Психологът Майкъл Лин от „Корнел“ предлага по-прост подход. Защо даваме бакшиш. За добро обслужване, за помощ на ниско платен човек или заради социален натиск.

„Почти нищо от това не се отнася за роботите“, казва Лин. И все пак хората оставят.

Проучване показва, че около 11% биха дали бакшиш на робот барман. Но тези, които вече са имали такъв опит, го правят по-често. Има и решаващ детайл. Около 42% променят мнението си, когато разберат, че парите отиват при човешки служители.

Така спорът стига до най-важното. Не дали роботът „заслужава“ бакшиш. А дали има прозрачност. И дали клиентът знае кой получава парите, когато натисне „20%“.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news