Русия подготвя „Посейдон“, а САЩ нямат директен отговор

Сателитни данни и анализи сочат напредък по специализираната подводница-носител. Експерти предупреждават за пробойни в американската противолодъчна отбрана и за нови рискове при контролa над въоръженията.

Русия се приближава до реално разполагане на ядреното торпедо „Посейдон“ на борда на атомната подводница „Хабаровск“. Това твърди Asia Times, позовавайки се на данни и публикации в специализирани издания. Ако системата влезе в оперативна готовност, тя може да промени сметките за възпиране под вода. Темата отваря и стар проблем за САЩ. Американските ВМС вече нямат оръжие от типа „удар по подводница от далечна дистанция“, след като Subroc е свален от въоръжение през 1992 г.

Naval News съобщи този месец, че Русия напредва с „Хабаровск“. Подводницата се оборудва в Северодвинск в руската Арктика. Оценките се базират на сателитни изображения и анализ на отворени източници. „Хабаровск“ е част от пакета „непобедими“ системи, представени от Владимир Путин през 2018 г. Тя е проектирана конкретно като носител на „Посейдон“.

„Хабаровск“ – подводница, създадена за една мисия

„Хабаровск“ е с дължина около 135 метра. По описания тя съчетава решения от стратегическите подводници „Борей“ и от „Белгород“. „Белгород“ е първият известен носител на „Посейдон“.

Смята се, че „Хабаровск“ може да носи до шест торпеда „Посейдон“. Те вероятно се разполагат в наводнени странични хангари. Подводницата има и ограничено конвенционално торпедно въоръжение. Това подсказва специализирана стратегическа роля.

Според публикациите, корабът вероятно използва ядрен реактор ОК-650В. Очакванията са за фокус върху скритост и оцеляемост. Причината е ясна. Русия инвестира в неконвенционални системи за ядрено възпиране.

„Посейдон“: скорост, дълбочина и неяснота около реалните параметри

Доклад на Chatham House от 2021 г. описва „Посейдон“ като голяма автономна ядрена торпила. Тя може да развива около 70 възела. Системата се задвижва от миниатюрен ядрен реактор. Това ѝ дава практически неограничен обсег. Посочва се и дълбочина на действие до 1 километър.

Руски представители я представят като „многофункционална“. Това включва опция за конвенционални или ядрени бойни глави. Целите могат да са групи самолетоносачи, крайбрежни укрепления и инфраструктура.

Колко бройки са планирани остава въпрос с много неизвестни. Норман Полмар пише през януари 2026 г. в Proceedings, че Русия цели 30 торпеда „Посейдон“. Те биха били разпределени на четири подводници. Две за Северния флот и две за Тихоокеанския.

Има и спор за реалната военна полезност. В доклад за НАТО от 2021 г. Лукас Тракимавичус твърди, че скоростта би означавала ден или повече до целите. Това важи, ако торпедото се пусне от по-далечни води. Сравнението с междуконтинентална ракета показва разлика във времето. Тракимавичус добавя и друго. По-високата скорост може да значи повече шум. Това би улеснило откриването.

В същото време, Джули Декарпентри пише през 2025 г. в Space & Defense, че е трудно да се оцени точността на заявените параметри. Според нея мнозина експерти приемат, че системата е реална. Тя подчертава ролята на тайната и двусмислието. Те вкарват несигурност в западните оценки на риска.

Проблемът на САЩ: Subroc го няма, а наследник така и не дойде

В анализа се посочва, че „Посейдон“ тества границите на американската противолодъчна отбрана. Ключовият детайл е исторически. ВМС на САЩ свалят от въоръжение UUM-44 Subroc през 1992 г. Това е противолодъчна ракета, изстрелвана от подводница. Тя има обсег около 55 километра. Въоръжена е с ядрена бойна глава W-55. Концепцията е за удар от дистанция, който оставя минимално време за реакция.

Краят на Студената война води и до отмяна на планирания наследник Sea Lance. Той е трябвало да носи торпедо Mark 50 или ядрена бойна глава W89. Така остава „дупка“ в способностите за далечен противолодъчен удар. Въвеждането на „Хабаровск“ може да направи този пропуск по-видим.

От гледна точка на ядрената доктрина, доклад на RUSI от август 2025 г. позиционира „Посейдон“ като част от стремежа за надежден втори удар. Докладът свързва това с руските опасения от американски способности за противодействие. Сред тях са прецизни удари и противоракетна отбрана.

Максим Старчак пише през януари 2026 г. в Carnegie Politika, че „Посейдон“ дава асиметрично предимство извън част от рамките за контрол над въоръженията. Той предупреждава и за риск от ескалация. Причината е, че Русия не е задължена да уведомява САЩ за тестове на „Посейдон“. Това може да държи Вашингтон в по-висока готовност.

Независимо дали „Посейдон“ ще се окаже пробив или нишова система с висока цена, самото му развитие вече влияе на стратегията. То принуждава САЩ и съюзниците им да преосмислят подводното ядрено съперничество. И да търсят отговор на въпрос, който от 90-те стои без наследник: как се спира заплаха под вода, преди да стане късно.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news