Съдът на ЕС отказа да спре еврото в България: исканията паднаха като „недопустими“

Две молби за временни мерки срещу актове на Съвета на ЕС бяха отхвърлени. Съдът прие, че липсват конкретни аргументи и доказателства за неотложност и риск от „значителна и непоправима вреда“.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) отхвърли като недопустими две искания за временно спиране на действията, свързани с въвеждането на еврото в България. Това показва справка в базата данни на съдебната институция.

Исканията са подадени по две производства. Едното е по дело на жалбоподатели, представлявани от адвокатите Р. Ченалова и Е. Костова-Петкова. Другото е по дело на евродепутата Станислав Стоянов (Европа на суверенните нации/„Възраждане“). И по него процесуалните представители са същите.

Делата са регистрирани като T‑653/25 R II и T‑653/25 RII. Те са насочени срещу актове на Съвета на ЕС, свързани с процеса по въвеждане на еврото в България.

Съдът посочва, че и в двата случая молбите не изпълняват ключови изисквания. Според мотивите жалбоподателите „на практика не излагат доводи“ по условието за неотложност. Липсва и реално „претегляне на съответните интереси“.

СЕС добавя, че изложението не е достатъчно „точно и пълно“. Така съдът не може да прецени дали има основание за временни мерки.

Съдът припомня постоянната си практика по обезпечителни мерки. Неотложността се свързва с нуждата да се избегне „значителна и непоправима вреда“ за страната, която иска мярката.

Не е нужно вредата да е доказана с абсолютна сигурност. Тя трябва да е предвидима с достатъчна степен на вероятност.

Но тежестта на доказване остава върху молителя. Той трябва да докаже фактите, които обосновават риска. Нужно е и представяне на конкретни индикации. Те трябва да са подкрепени с документи.

В мотивите се посочва, че молбите съдържат общи съображения. Там се твърди, че въвеждането на еврото в сегашния икономически и политически контекст ще има сериозни и необратими последици за всеки български гражданин.

Цитирани са аргументи за „сценарий на големия взрив“. Посочени са и рискове, свързани с парламентарна криза, външен дълг и инфлация.

Съдът отбелязва и твърдение, че процесът бил „автоматичен“. Според молителите до фактическото въвеждане в обращение оставали малко дни.

Въпреки това СЕС стига до извод, че твърденията са „изключително общи и лаконични“. Те не дават информация за причините за евентуална значителна и непоправима вреда. Затова съдът отхвърля исканията като недопустими.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news