„Съюз-33“ отказа на 3 км от „Салют-6“: как Георги Иванов се върна жив от мисията

Първият българин в Космоса прекара близо две денонощия в орбита, но повреда в двигателя прекрати стиковката. Спокойствието му по време на кризата остава рекорд.

Полетът на първия българин в Космоса трае 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Това са и 31 обиколки около Земята. Георги Иванов остава в историята и с рядко постижение. По време на мисията той запазва напълно спокойствие. Пулсът му не се променя, въпреки отказа на ключов агрегат.

Иванов припомня и контекста, от който започва мечтата. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин прави първия полет в Космоса. Това е една обиколка за 108 минути. Когато Гагарин посещава България същата година, курсантите от Военновъздушното училище дори не допускат такава перспектива. По думите на Иванов тогава изглеждало малко вероятно българин да полети преди 2000 г.

От „Интеркосмос“ до старта в Байконур

В края на 60-те години е създадена програмата „Интеркосмос“. Чрез нея България получава шанс да участва в пилотирани космически полети.

Подготовката на Георги Иванов започва на 20 март 1978 г. Тя включва теоретични и практически занятия. Екипажът изучава кораба, динамиката на полета и астрономия. Подготовката е конкретна за „Съюз-33“ и станцията „Салют-6“. Командир на мисията е Николай Рукавишников.

Иванов цитира и правило, приписвано на Сергей Корольов. Ако човек изпитва страх или силно вълнение, не е добре да лети. Малко преди старта двамата са събудени от космонавта Алексей Леонов. Той им дава малка кисела краставичка. Иванов приема жеста като символичен спомен за „солта и киселините“ на земния живот.

На стартовата площадка условията са напрегнати. В Байконур има силен вятър и се обсъжда отлагане. Според Иванов млад метеоролог прогнозира затихване след 20 часа. Това се случва. „Съюз-33“ излита на 10 април 1979 г.

Мисията се обръща на 3 километра от целта

Извеждането в орбита отнема около 9–10 минути. След това екипажът остава в скафандри през първата обиколка. Следват проверки на системите и едва тогава свалят костюмите.

Корабът изпълнява маневри, за да достигне височината на „Салют-6“. При едно от включванията основният двигател отказва. Иванов описва ситуацията като отказ „със сериозен гръм“.

Ръководителят на Центъра за управление на полетите Алексей Елисеев дава команда да се прекратят сближаването и стиковката. Мисията към станцията става невъзможна. Екипажът е на около 3 км от „Салют-6“. Станцията се вижда, но липсва тяга за сближаване.

Причината е взривяване на помпата за високо налягане. Тя подава гориво към двигателя. Въпреки това Иванов и Рукавишников остават спокойни. Космонавтът обяснява това с тренировките. Такива откази са проигравани десетки пъти.

Екипажът получава 12 часа почивка. През това време наземните специалисти анализират проблема. На следващия ден идва решението. Двамата трябва да се подготвят за завръщане към Земята.

Трудно кацане и урок за тези, които управляват

И завръщането не минава гладко. Иванов казва, че спускаемият апарат е повреден. Той не изпълнява напълно нужния импулс. Затова кацането е извън планираната точка. Екипажът се приземява край Жезказган, в Казахстан.

Спасителните екипи реагират бързо. Вертолетите пристигат почти веднага. Рукавишников отваря люка и двамата излизат. Отрядите вече са на място.

За Иванов полетът има и по-широк смисъл. Изучаването на Космоса разширява кръгозора, казва той. И добавя принцип, който споделят негови колеги от Русия и САЩ. Хората, които управляват Земята, е добре да направят поне един космически полет. Така ще видят света в по-широка перспектива.

Източник: bTV

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news