„Секретно“ за €20 млн.: Божанов и Валери Борисов ограничили достъпа до поръчката, „Телелинк“ прибрала милионите

Процедура за над 20 млн. евро за поддръжка на Държавния хибриден частен облак е изведена от публичен контрол чрез класифициране на ключови документи, а въпросите за конкуренцията, цената и реалното изпълнение остават без отговор.

Нова обществена поръчка за над 20 млн. евро поставя редица въпроси около начина, по който се разходват средства за критичната дигитална инфраструктура на държавата. Данните от Регистъра на обществените поръчки насочват вниманието към процедура за разширена извънгаранционна сервизна поддръжка на Държавния хибриден частен облак (ДХЧО), чиято прогнозна стойност е 20 191 768,54 евро, пише сайтът narod.bg.

Става дума за процедура, публикувана в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Пълната информация за обществената поръчка може да бъде видяна в ЦАИС ЕОП – процедура №299771⁠.

В публикации по темата се поставят въпроси и за отношенията между бившия министър на електронното управление Божидар Божанов, тогавашния заместник-ръководител на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ Валери Борисов и „Телелинк Бизнес Сървисис“, свързвана публично с предприемача Любомир Минчев.

Според информацията по процедурата значителна част от документацията е класифицирана. Това означава, че техническите спецификации, конкретното оборудване, софтуерът и услугите, включени в определени позиции, не са публично достъпни.

Именно тук възниква един от основните въпроси: как може обществото да оцени дали цената от над 20 млн. евро е обоснована, ако не може да види в детайли какво точно се закупува?

Милиони срещу ограничена конкуренция

Процедурата включва обособена позиция, при която стойността на договора е близо 15 млн. евро. В същото време изискванията към потенциалните изпълнители поставят допълнителни въпроси относно достъпа до пазара.

Сред условията е експертите на изпълнителя да притежават разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“. Това поражда въпроса защо е избрано именно това ниво на достъп и дали по-ниско ниво, например „Поверително“, не би било достатъчно за конкретните дейности.

При положение че става дума за договор за десетки милиони евро, всяко условие, което стеснява кръга на потенциалните кандидати, би трябвало да бъде обяснено подробно.

Още повече че когато основната документация е засекретена, възможността на обществото да провери процедурата е значително ограничена.

Как е формирана прогнозната стойност? Как се контролира реалното изпълнение? Как се доказва извършената работа? Какво оборудване е подменяно и на каква стойност? Какви конкретни услуги са предоставяни?

Това са въпроси, на които обществото има право да получи отговор.

Кой печели най-много?

Друг акцент в случая е участието на „Телелинк Бизнес Сървисис“ в обществени поръчки, свързани с електронното управление.

Според твърденията, изложени в публикации по темата, по време на управленския мандат на Валери Борисов в агенцията компанията е спечелила значителен дял от процедурите, като се посочва сума от около 53 млн. евро.

Ако тези данни са точни, възниква логичният въпрос дали концентрацията на толкова голям публичен ресурс в една компания е резултат единствено от пазарната ѝ конкурентоспособност или са съществували административни условия, които са ограничавали конкуренцията.

Особено чувствителен е въпросът, когато става дума за процедури, при които документацията е класифицирана и външният контрол е ограничен.

Един човек за мрежовата сигурност на държавата?

Отделен проблем излиза на преден план в годишния доклад на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ за 2023 г.

В него е посочено, че дейността по оперативното наблюдение на киберсигурността и защитата на мрежовата и информационната сигурност се изпълнява от един служител.

Това поражда сериозни въпроси за капацитета на институцията, която има отношение към инфраструктурата, използвана от множество държавни структури.

Срещу ограничен административен ресурс стои система с огромно значение за функционирането на електронното управление и за защитата на държавната информационна инфраструктура.

На този фон публичните изказвания за необходимостта от прозрачност, конкуренция и ограничаване на монополни практики в ИТ сектора неизбежно поставят въпроса дали същите принципи са били прилагани последователно и в управленските решения от предходните години.

Държавният облак и въпросът за сигурността

Държавният хибриден частен облак е инфраструктура, от която зависят множество държавни институции и електронни услуги. Затова всеки въпрос около неговата поддръжка, сигурност и финансиране има значение далеч отвъд рамките на една обществена поръчка.

В публичното пространство са отправяни твърдения, че Божидар Божанов и Васил Величков са сред хората, участвали в концепцията и изграждането на държавния облак. Наред с това са поставяни въпроси за ролята на частни ИТ компании при изграждането и последващата поддръжка на инфраструктурата.

Ако при подобни процедури значителна част от информацията остава недостъпна за обществото, контролът върху разходването на публичните средства става още по-важен.

И тук се появява най-същественият въпрос: как държавата гарантира, че зад грифовете за сигурност не се скрива липса на реална конкуренция или недостатъчен контрол върху публичните средства?

Къде е контролът?

Засекретяването на информация, свързана с критична инфраструктура, има своето обяснение от гледна точка на националната сигурност. Но това не отменя необходимостта от ефективен институционален контрол върху начина, по който се харчат публичните средства.

При договори за десетки милиони евро общественият интерес изисква ясни механизми за проверка на извършената работа, плащанията, доставките и резултатите.

Затова въпросите около тази поръчка не се изчерпват с това коя компания е спечелила процедурата.

Въпросът е как е избрана, защо е избрана, какво точно получава държавата срещу платените милиони и кой гарантира, че всичко е изпълнено по договор?

И ако има данни за нарушения, те следва да бъдат проверени от компетентните институции.

Защото държавният облак не е частна собственост. А парите, които се влагат в него, не са на отделен политик, чиновник или компания.

Те са публични.

И обществото има право да знае къде отиват.

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news