„Сексизъм“ в България: думата е нова, рефлексът е стар

От русчуклийките, прогонени от урните през 1884 г., до атаките срещу Илияна Йотова днес – спорът за „жената във властта“ показва колко дълбоко е заседнал предразсъдъкът.

Новите думи влизат в езика бързо. Понякога звучат като мода. Друг път – като диагноза. „Сексизъм“ е от тези думи. Тя се върти все по-често в публичния разговор. И все по-често се използва като оръжие, вместо като обяснение.

Дебатът отново се разпали около Илияна Йотова. В момента тя е президент по задължение. Сега обаче влиза в битка за пълен петгодишен мандат. Това се превърна в повод за атаки, които не са за политики. Те са за пола ѝ.

В българския политически живот подобни реакции не са нови. Новата е думата. Стар е рефлексът.

Когато „неразбраната“ дума става обида

В България много чуждици се употребяват без ясно съдържание. Част от хората ги чуват като етикет. Други ги приемат като ругатня. Това важи и за „сексизъм“.

Историята познава подобни сцени. През 1911 г., по време на избори за Велико народно събрание, Стоян Михайловски държи реч в Нова Загора. Завършва с латински фрази. Опонентът му Антон Франгя внушава на събраните селяни, че това е псувня на чужд език. Целта е проста. Да направиш противника „чужд“ и „опасен“.

Днес схемата е сходна. Когато една жена кандидатства за върха, дебатът лесно се измества. Вместо компетентност, се обсъжда „мястото ѝ“.

Корени в закона и в навика

Сексизмът в България има историческа основа. След Освобождението той не просто съществува. Той е закрепен и с правила.

Търновската конституция говори за „български граждани“ като избиратели. На практика това означава мъжете. През 1880 г. законът за избор на представители повтаря същото. Жените остават извън урните.

Символичен момент идва през 1884 г. в Русчук. Три жени опитват да гласуват. Изборното бюро ги прогонва. От тълпата се чува вик, който свежда ролята им до кухнята и децата. Това е ранна публична сцена на отхвърляне.

Промени в изборния закон има много. До 1931 г. поправките са десетки. Едно нещо не мърда. Жената не получава равни права.

Едва през 1938 г. се допуска женски вот, и то при условия. Жената трябва да е омъжена, разведена или вдовица. Дори правото ѝ е „премерено“ през семейния статус.

От социализма до днешните атаки

По време на социализма властта демонстрира равноправие. Жени стигат до високи постове и до парламента. Най-високият връх обаче остава недостъпен. Той е запазен за партийната йерархия.

След промените сексизмът се връща като обществена реакция. Единственото изключение е Ренета Инджова, която за кратко оглавява служебно правителство.

Днес спорът отново се води на познат терен. Срещу Йотова се изваждат аргументи, които рядко се използват със същата сила срещу мъжете. Пример е темата за казармата. Към нея се добавят квалификации за „слабия пол“ и внушения за „гавра“ с държавността.

Паралелът е ясен. Когато жената влиза в битка за върха, част от критиката спира да бъде политическа. Започва да бъде идентичностна.

Думата „сексизъм“ е нова в масовия речник. Самият модел не е. Той се вижда в историята, в закона и в тона на публичния натиск. И точно затова въпросът вече не е дали има почва. Въпросът е колко дълго ще се правим, че това е само „спор на думи“.

Източник: trud.bg

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news