КУЛТУРА

Сензация в Плиска: Археолози откриха прабългарски надпис от времето на Крум или Омуртаг

09 август 2026 преди 1 ден

Археолози откриха фрагмент от прабългарски каменен надпис за първи път от над 20 години и документираха нетипични погребални практики. Проходът е бил умишлено запълнен след срутвания и ремонти.

Археолози регистрираха важна находка в Плиска. Те откриха фрагмент от прабългарски каменен надпис. Артефактът е от езическия период на Първата българска държава. В същия сектор екипът е попаднал и на следи от специфични погребални практики.

Разкритията идват в активен археологически сезон. Работата се подпомага от целево държавно финансиране. Сред фокуса са приоритетни обекти с национално значение.

Подземният ходник: срутвания, ремонти и умишлено запълване

Проучванията са концентрирани в зона от т.нар. тайни ходници. Това са подземни проходи, които са свързвали владетелския дворец с точки във Вътрешния град и с крепостната стена.

Ръководителят на разкопките, гл. ас. д-р Петър Първанов, посочва ключова подробност. Проходът е претърпял поне две големи срутвания. След тях са правени ремонти. Накрая съоръжението е изоставено. То е било и умишлено запълнено.

Запълването е станало със строителен трошляк. Материалът е от разрушени по-ранни сгради. Именно този слой се оказва решаващ за контекста на находката.

Надписът от IX век и коренът „угар“

В запълването археолозите откриват фрагмент от каменен надпис. Това е първата подобна находка в Плиска от над 20 години.

Учените датират артефакта в първата половина на IX век. Периодът съвпада с управлението на хан Крум или хан Омуртаг. Тогава държавата все още е в езическата си фаза.

На камъка се разчита коренът на българския етноним „угар“. Липсва обаче суфикс. Затова засега не може да се каже категорично дали текстът говори за държавата България или за самия народ. Експертите припомнят, че официалните надписи често фиксират конкретни събития. Те също описват властови решения и хора от аристокрацията.

Нетипични погребални практики и нови въпроси

Освен епиграфския паметник, теренът дава данни за необичайни погребални обреди. Те привличат силен интерес сред изследователите.

Описаните практики се отнасят до преходен период в българското средновековие. Наблюденията подсказват специфични вярвания. Те включват отношение към покойниците, което се различава от стандартни християнски модели. Разликите важат и спрямо познати езически ритуали.

Разкопките и теренната консервация са част от програмата за опазване на наследството в НИАР „Плиска“. За кампанията тази година Министерският съвет е отпуснал 921 000 евро. Средствата са разпределени между седем ключови исторически обекта в страната.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━