Септемврийското въстание 1923: Външен натиск, фатална грешка и 5000 убити в кървавия бунт!

След преврата на 9 юни страната влиза в спирала от бунтове и репресии. Решенията на Коминтерна, слабата организация и бързата мобилизация предопределят краха и последиците за демокрацията.

Септемврийското въстание през 1923 г. избухва в момент на разпад на политическото доверие и ерозия на демократичните правила. България излиза от Първата световна война победена и разклатена. Това усилва левите настроения. В периода 1920–1923 г. на власт е БЗНС. Правителството започва реформи. Управлението му обаче се свързва и с корупция. Има и обвинения в авторитарни практики. Оранжевата гвардия се използва срещу политически опоненти.

Земеделската власт постепенно остава изолирана. На 9 юни 1923 г. тя е свалена с военен преврат. Премиер става Александър Цанков. Следва Юнското въстание, което бързо е потушено. Комунистическата партия тогава запазва неутралитет. Това решение по-късно става ключов повод за натиск отвън.

Коминтернът натиска: курс към въоръжено въстание

От 12 до 23 юни в Москва заседава пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Там тактиката на БКП е подложена на остра критика. По данни, цитирани от БНР, Васил Коларов е изпратен в България. След пристигането си той докладва до Москва, че обстановката е спокойна. Посочва и че арестуваните около 9 юни са освободени. Има цензура, но липсват условия за революционна борба.

Вътре в левия лагер също има съпротива. Димитър Благоев е против въстанието. Той го осъжда и го определя като обречено.

В Москва обаче тонът се втвърдява. Част от лидерите в Коминтерна очакват революция в Германия. Те я виждат като искра за вълна в Европа. Тази логика влияе пряко върху решенията за България. Под натиск идва промяна в курса. В началото на август в страната е изпратен агентът Александър Абрамович-Четуев. Под този натиск Коларов променя позицията си. Като мотиви се посочват очакваните събития в Германия. Важни са и преговорите между ВМРО и съветското правителство. На масата е и готовност на земеделската емиграция да участва в бунт срещу кабинета на Цанков. Така БКП приема линия за въоръжено въстание.

Планът се клати: сделки с ВМРО и преждевременният взрив

Започват преговори с ВМРО. Лидерът Тодор Александров поставя условие. Да няма въстание в Югозападна България и Петричкия край. Аргументът е риск от югославска интервенция. При спазване на условието той е готов на неутралитет.

За център на бунта е избрана Северозападна България. Районът пак е близо до границата с Югославия. Тази близост се вписва в геополитическа сметка. Според историка проф. Людмил Спасов идеята е, че криза на Балканите би улеснила германската революция. В Москва дори Сталин има резерви. Революционната линия обаче надделява.

Властите в София научават за промяната в позицията на БКП. Цанков публично предупреждава за „удавяне в кръв“. На 12–13 септември са арестувани над 2500 комунисти. Въстанието избухва преждевременно на 13 септември в Мъглиж. Условието към ВМРО също е нарушено. В Горна Джумая е подготвена чета. Бунтът там е потушен жестоко от дейци на ВМРО.

Бойчиновци: тактика, импровизация и пречупване

Ръководството на въстанието се концентрира във Фердинанд, днешна Монтана. Там са Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов. С около 2000 въстаници Генов превзема Бойчиновци. Следва Бойчиновският бой, сред най-големите сражения на въстанието.

На 24 септември главните сили са насочени към Враца. Целта е градът да бъде превзет. Едновременно с това правителствени части от Шуменския гарнизон настъпват по линията Криводол–Бойчиновци. Вечерта те завземат гара Бойчиновци. Това принуждава въстаниците да пренасочат силите си към района. Генов е назначен за главнокомандващ на операцията.

Въстаниците са зле въоръжени. Имат около 2000 пушки, 4 картечници и едно планинско оръдие. Правителственият отряд е в силна позиция. Той се укрепява в сградите на гарата. Атаката започва на 25 септември сутринта. Много от бунтовниците са невъоръжени. Те късат слънчогледови стъбла, за да изглежда, че носят пушки. Този образ по-късно влиза в поемата „Септември“ на Гео Милев. При фронталния натиск правителствените части отстъпват. Накрая се предават.

Мобилизация и репресии: цената на провала

Държавата отговаря с бърза ескалация. На 18 септември правителството иска от Великите сили разрешение за мобилизация в нарушение на Ньойския договор. Мобилизирани са около 3000 души. Създадени са и шпицкоманди от демобилизирани офицери и сержанти. Изпратени са части от гарнизоните в Русе, Плевен и Шумен. Въстанието в Северозапада е потушено с особена жестокост.

По данни в текста са убити над 5000 души. Около 15 000 са арестувани и репресирани. Около 2000 емигрират. Сред тях са и Георги Димитров и Васил Коларов. Те бягат в Югославия.

Причините за провала са няколко. Арестите в началото на септември отслабват организацията. В много райони липсва ентусиазъм. Въстанието не избухва в индустриалните центрове като София, Пловдив, Варна и Бургас. Това оставя на правителството свободни войскови части. Те са насочени към селските огнища. Армията застава на страната на властта. Това става въпреки селския произход на много войници. Железниците също функционират. Те са ръководени от министъра Димо Казасов.

След въстанието конфликтът не приключва. Димитров и Коларов публикуват отворено писмо. В него твърдят, че революционната ситуация продължава. Задграничният комитет планира нов курс към въоръжени действия през 1924 г. Скоро след това се провеждат избори. Новият парламент приема Закон за защита на държавата. С него БКП е поставена извън закона. Партията създава нелегална военна организация. Следват терористични акции. Управлението на Цанков също използва репресивни методи.

Резултатът е трайна рана в политическата система. Демократичният ред остава нарушен до 1944 г. След това страната навлиза в нова епоха. В България влиза Съветската армия и се установява просъветски режим.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news