Шефът на „Лукойл“ с тежка прогноза: Горива ще има, но ще плащаме скъпо, докато войните не свършат

Рафинерията произвежда повече дизел от вътрешното потребление и може да изнася, но разходите по доставки, енергия и зелени изисквания се пренасят в цената на колонката, твърди специалният управител Евгени Симеонов.

Българският пазар разполага с достатъчно дизел, а „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ работи при режим, който позволява и износ, без риск за вътрешното снабдяване. Това казва специалният управител на компанията Евгени Симеонов в разговор с Явор Дачков.

В същото време цените на горивата остават високи. Обяснението, според Симеонов, е извън рафинерията. Войните, санкциите, скъпата енергия и зелените изисквания в ЕС повишават разходите по цялата верига. Те стигат до крайния потребител през формулата за ценообразуване.

Разговорът е записан на 15 октомври 2026 г. в Ехо Медия Студио.

Дизелът е повече от нуждите, а договорите дават приоритет на България

По данни на управителя рафинерията произвежда между 250 и 280 хиляди тона дизел на месец. Вътрешното потребление, дори през силни летни месеци, е между 180 и 190 хиляди тона.

Изводът му е ясен. Производството надхвърля нуждите на българския пазар. Това оставя количества за износ.

Симеонов посочва, че в договорите с българските компании е записан приоритет. Първо се задоволява вътрешният пазар. Едва след това се насочват обеми за чужбина.

Той твърди и друго. Горива ще има, докато рафинерията работи нормално.

Има доставки на суров петрол, но Черно море е рисков фактор

Симеонов заявява, че са договорени доставки на суров петрол до средата на декември. Това, по думите му, означава производство до средата на януари.

В тези сметки не влизат оперативният резерв и задължителните запаси. Към момента на разговора няма отказани доставки на нефт. Няма и отказани кораби за износ на готова продукция.

Той обаче акцентира върху растящите рискове по морските маршрути. Ситуацията в Черно море се следи постоянно заради атаки срещу кораби. Рискът увеличава транспортните разходи и застраховките.

Забраната за износ не сваля цените, а вдига разходите

Според Симеонов забраната за износ на дизел не носи положителен ефект. Тя води до пропуснати ползи.

Резервоарите имат ограничен капацитет. Ако продукцията не може да се изнася и складовете се запълнят, предприятието трябва да намали натоварването. Така разходът за единица продукция расте. Финансовият резултат се влошава. Намаляват и възможностите за данъчни постъпления.

Управителят напомня и технологичен факт. От един барел нефт не излиза само дизел. Процесът е свързан и произвежда бензин, авиационно гориво, пропан-бутан и други продукти. Ограничение върху един продукт удря цялата схема.

Как се прави цената на колонката и защо тя не може да се „свали“ административно

Симеонов казва, че формулата за ценообразуване не е променяна от десет години. В нея влизат последните пет средни борсови котировки. Към тях се добавят разходи за производство, транспорт, логистика и мрежа.

Той изтъква, че рафинирането е високоенергоемък процес. То изисква много електричество и пара. Затова скъпите ток и природен газ тежат директно върху себестойността.

По думите му рафинерията не може трайно да продава под себестойност. Това би изчерпало средствата на дружеството. В един момент то няма да може да купува нефт и да произвежда.

Управителят добавя и регулаторен риск. Изкуственото регулиране на цените може да доведе до реакция на контролни органи.

Санкции, смесване на различни сортове нефт и натиск от Зелената сделка

Симеонов определя бургаската рафинерия като предприятие с редки възможности за дълбочинна преработка чрез H-Oil. Но уточнява, че работи при тежки ограничения.

Санкционният режим затруднява избор на партньори. Затруднява доставки на резервни части. Влияе върху транспорта и логистиката. Според него някои компании отказват да работят със санкционирано дружество. Това увеличава разходите, които често липсват в сравненията със западни рафинерии.

Той казва още, че предприятието е проектирано за нефт тип „Уралс“. Сега суровината се осигурява чрез смесване на различни сортове, за да се постигнат нужните характеристики. Това носи допълнителна логистика и транспортни разходи. Посочени са доставки от Азербайджан, Казахстан, Ангола и Гаяна.

По темата за климатичните политики Симеонов твърди, че Европа е затваряла рафинерии през последните години. По думите му над 36 рафинерии са затворили за 15 години. Така капацитетът е изнесен към Персийския залив.

Когато има война и затруднено корабоплаване, пазарът става уязвим. Симеонов нарича това „перфектна буря“ за горивата. Той настоява Зелената сделка да бъде преразгледана „глава по глава“.

Управителят предупреждава и за допълнителен ценови натиск. Зелените изисквания, като използване на зелен водород, изискват инвестиции в електролизьори и ВЕИ енергия. За предприятието това включва инвестиции и във фотоволтаици. Той казва, че обсъждани мерки за въглеродни емисии могат да добавят около 20 цента на литър към цената на бензина и дизела.

България става регионален център, но собствеността остава неясна

Симеонов заявява, че България има стратегическо значение за снабдяването на региона. Аргументът е в обемите. Производството надвишава вътрешното потребление и захранва съседни пазари.

Той подчертава и социалния ефект. Над 4000 души работят в четирите управлявани компании. Заедно с външните фирми на площадката заетите са между 5000 и 6000 души. Спирането на рафинерията би ударило доставките, икономиката на Бургаския регион и хиляди семейства.

За бъдещия собственик Симеонов казва, че няма официални документи, които да показват кой ще придобие активите. При продажба на несанкциониран собственик държавата ще върне управленския контрол на новия собственик.

Той добавя, че държавата запазва права по „златната акция“. Запазва и представителство в надзорния съвет.

Какво печели държавата и защо спорът за „свръхпечалбите“ е спорен

Управителят очаква плащане на данък за 2026 г., но не посочва сума преди края на годината. Той оспорва и оценки за свръхпечалби на база отделни месеци. Според него трябва да се гледа годишният резултат. Трябва да се отчитат и загуби от предходни периоди.

Общото му заключение е песимистично за цените. „Ще плащаме скъпо, докато войните не приключат“, твърди той. Като причини посочва конфликта в Украйна, напрежението около Иран, рисковете в Ормузкия пролив и атаките в Черно море. Според него застраховките растат, а дори ден престой на танкер оскъпява доставката.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news