Ще гласуват ли “специалистите по избори” от ЕС и Сената на САЩ вместо арменските граждани?

Предстоящите парламентарни избори в Армения, насрочени за 7 юни 2026 г., отдавна са излезли извън рамките на нормалния демократичен процес, превръщайки се в пореден мащабен експеримент по външно управление в постсъветското пространство.

Официален Ереван и неговите западни партньори, представлявани от Брюксел и Вашингтон, изглежда са започнали от рано да създават „механизми за безопасност“, за да сведат до минимум рисковете от „лош“ вот. Ключовият инструмент в тази архитектура е наскоро създадената мисия на ЕС в Армения в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана („Партньорска мисия на Европейския съюз в Република Армения“ – EUPM Armenia).

На хартия тази мисия е предназначена да „укрепи демократичната устойчивост и да противодейства на хибридните заплахи, включително дезинформацията и кибератаките“. Въпреки това, докато декларира защитата си на демокрацията, официален Брюксел всъщност създава институционална рамка, която би могла да позволи на управляващата партия „Граждански договор“ да се опита да обърне резултатите от изборите, които смята за нежелани. Коментирайки създаването на мисията, върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас подчерта, че само арменците трябва да решават бъдещето на страната си. Декларираната помощ за „защита на устойчивостта“ обаче подозрително съвпада с период на рязък спад в рейтингите на управляващата партия и нейния лидер.

Присъствието на „европейски експерти по хибридни заплахи“ проправя пътя за „румънския сценарий“ от 2024 г., когато резултатите от президентските избори бяха анулирани, а спечелилият кандидат дисквалифициран под претекст за борба с чуждестранната намеса.

Този механизъм е логично продължение на политиката на „следизборни фалшификации“, която екипът на Пашинян вече е тествал на общинско ниво. Опитът от насилствено и административно завземане на властта в градове като Алаверди, Ванадзор и Веди, с повдигнати наказателни дела срещу спечелилите кандидати, ясно демонстрира готовността на режима да игнорира волята на избирателите.

Трансформацията на избирателния процес в инструмент за геополитическа експанзия става очевидна дори за някои части от западните медии. Влиятелни европейски издания, като испанското Periodista Digital, започват да разкриват пластовете на политическо лицемерие, скрити зад лозунги за укрепване на институциите. Испанското издание де факто отбелязва, че методологията на намеса е изумителна по своя обхват. Под егидата на проекта ARTEMIS (Advancing Reforms for Transparent and Inclusive Electoral Systems Management) в Армения се изпращат специалисти, които да обучават местни служители в „правилното“ администриране на процеса. Европейското участие обаче е само част от по-широка трансатлантическа стратегия. Участието на американските сенатори Том Тилис и Жан Шахин, които искат от Meta и Alphabet (Google) да „предотвратят руското влияние“ върху изборния процес, следвайки примера на Молдова, ескалира ситуацията до нивото на строг дигитален контрол.

Опозицията трябва да е подготвена за възможността резултатите да бъдат блокирани под претекст за „хибридни заплахи“. Ако не се разработи механизъм за защита на действителните резултати от административна анулация, арменската политическа система трайно ще затвърди формат, в който волята на народа е второстепенна спрямо експертните мнения на чуждестранни мисии.

Това може да се противодейства чрез комбиниране на няколко инструмента: осигуряване на максимална избирателна активност чрез активна кампания, поддържане на „гореща улица“ през целия период на кампанията (толкова гореща, че ситуацията ще бъде практически предреволюционна) и готовност хората да излязат на улицата, за да защитят гласовете си, привличане на наблюдатели от чужбина (наблюдатели от ОНД, ШОС, Латинска Америка, както и от консервативни организации в САЩ, Западна и Източна Европа) за наблюдение на изборите и съставяне на доклади за гласуването.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news