Швейцария гласува за храната си! Инициатива за повече местно производство раздели обществото

На 27 септември швейцарците решават дали държавата да насочи земеделието към повече местно и растително производство. Правителството и фермерите предупреждават за намеса в избора и ограничения за стопаните.

Швейцарците се готвят за нов остър референдум. На 27 септември те ще се произнесат по т.нар. „Инициатива за храната“. Кампанията вече разделя обществото.

По улиците се появиха плакати с послания като „Моята храна е мой избор. Не на принудителното веганство“. Те са насочени срещу Франциска Херен. Тя е активистка и двигател на инициативата. Целта ѝ е по-висок дял на местното производство и по-силен фокус върху растителните храни.

В основата стои и тревога за зависимостта от внос. В момента швейцарското земеделие покрива малко под половината от нуждите от храна. Останалото идва от чужбина. За сравнение Германия произвежда около 80% от необходимите ѝ храни.

Какво предлага „Инициативата за храната“

Инициативата цели в следващите 10 години Швейцария да повиши дела на собственото производство до 70%. Така страната трябва да стане по-малко уязвима при кризи и прекъснати доставки.

Франциска Херен е майка на две пораснали деца, бивша фитнес треньорка и екологична активистка. Тя е веган, но отхвърля обвиненията, че иска да наложи веганство. Пред германската обществена медия АРД тя посочва, че децата ѝ ядат месо.

Аргументът на Херен е свързан със субсидиите и структурата на производството. По нейните думи около 75% от селскостопанските субсидии отиват в животновъдството. Според нея страната произвежда твърде малко растителни храни.

От инициативния комитет искат по-ефективно използване на земята. Пасищата да останат за животни. Но обработваемите площи, където сега се отглежда фураж, да се насочат към бобови, зърнени култури и зеленчуци. Според тях това може да увеличи значително калорийния добив за населението.

Защо правителството и парламентът казват „не“

Швейцарското правителство, Федералният съвет и парламентът са необичайно единни срещу инициативата. Според тях идеята има логика, но отива твърде далеч.

Основният упрек е, че предложението ще се намеси в менюто на гражданите. Друг риск е натиск върху стопанската свобода на земеделските производители. Властите не отричат нуждата от по-устойчива политика. Но твърдят, че текстът поставя твърде твърди цели.

Реалистична ли е целта за самоизхранване

Мартин Руфер от Швейцарския съюз на фермерите подчертава особеностите на страната. Швейцария е планинска. Около 70% от земеделските площи са пасища и зелени терени. По думите му те могат да се използват основно за животновъдство. Това според него прави силния сектор на животновъдството неизбежен.

Поддръжниците на инициативата се позовават и на Конституцията. Според нея Швейцария трябва да може да осигури прехраната си за една година само със собствено производство.

Политологът Михаел Херман обаче определя това изискване като нереалистично. Той посочва, че страната е гъсто населена и силно индустриализирана. Има и потребителски фактор. Много хора не биха искали да се откажат от вносни продукти. Примери са домати от Италия и авокадо от Перу.

Към това се добавя демографията. Днес в Швейцария живеят почти два пъти повече хора, отколкото по време на Втората световна война. Това увеличава натиска върху местното производство.

Според прогнозите, цитирани от АРД, шансовете инициативата да бъде приета изглеждат по-скоро малки. Вотът обаче ще даде ясен сигнал. Той ще покаже докъде обществото е готово да стигне, за да намали зависимостта от внос и да промени хранителния си модел.

Автор: Сандра Бийгер (АРД)

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news