СИНПИ настоява: Нова национална кръгла маса след изборите – за демография, икономика и сигурност

На форум на Стратегическия институт за национални политики и идеи партии и експерти очертаха приоритети – от външна ориентация и технологичен суверенитет до съдебна реформа и риск от деиндустриализация.

Национален консенсус е възможен, въпреки политическите и идеологическите различия. Това е изводът на д-р Калоян Паргов. Той е основател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ).

Паргов направи заключението след кръгла маса. Темата бе дали е възможен консенсус при глобална несигурност. Дискусията търсеше и кои приоритети са стратегически за страната.

За участие бяха поканени партии и коалиции. Те са потенциални участници в 52-рото Народно събрание. В дебата се включиха представители на ГЕРБ–СДС, „Да, България!“, „Възраждане“ и БСП – Обединена левица.

Паргов отправи призив за нова национална кръгла маса. Той я определи като предизвикателство 35 години по-късно. Според него е нужен разговор за стратегическите приоритети на България. Аргументът му е свързан с геополитическите турбуленции. Той посочи и натрупаните промени в Конституцията след 1991 г.

Идеята е това да се случи след предстоящите избори. На масата да седнат всички парламентарно представени сили.

Демографията и икономиката излизат на преден план

Паргов подчерта нуждата от дългосрочни политики. Той постави акцент върху демографския проблем. Според него страната трябва да мине от догонващо към изпреварващо развитие.

Д-р Даниела Везиева заяви, че ключовата дума е „заедно“. Тя описа последните години като период на етикети и противопоставяне. По думите ѝ това разединява обществото. Тя добави, че икономическите показатели в Европа и света са сигнал. Според нея е дошло време за обединение.

Везиева каза, че индустриалното развитие у нас има негативна тенденция. Тя говори за деиндустриализация. Посочи данни, публикувани от Евростат и НСИ. Според нея се вижда спад във водещи европейски икономики.

Като причина тя открои загубата на предишния енергиен комфорт. Евтиният природен газ вече не е фактор. По думите ѝ това тежи върху производството и конкурентоспособността.

Проф. Боян Дуранкев постави три основни икономически въпроса. Те са икономически растеж, външен дълг и неравенства. Той ги свърза с данъчната политика и ролята на държавата.

Дуранкев прогнозира слаб растеж през следващите години. Той предупреди за тенденция на бързо увеличаване на държавния дълг. Постави това в контекст с демографския спад и застаряването. Той определи неравенството у нас като „неевропейско“. Според него то е паразитно. Дуранкев посочи, че има алтернативи и решения, познати от анализите.

Външна политика, технологии и защита от дезинформация

Посланик Чавдар Минчев заяви, че консенсусът трябва да е по приоритети. Той настоя дебатът да не минава по партийни линии. Според него първата задача е стабилна външнополитическа ориентация. Тя трябва да е основана на националния интерес. Минчев добави активна роля в Европа, на Балканите и в Черноморския регион.

Втората цел според него е „Балкани на свързаност“. Той включи инфраструктура, енергетика, транспорт и търговия. Подчерта и нуждата от политически диалог.

Третият приоритет е икономически и технологически суверенитет. Минчев включи критични системи, данни и цифрова инфраструктура. Акцентът бе и върху киберсигурността.

Четвъртият приоритет е инвестиция в изкуствен интелект. Минчев посочи образование, научни центрове и иновации. Той добави и подготовка на администрацията и бизнеса.

Петата задача е защита от дезинформация и дигитални манипулации. Той предупреди и за технологична зависимост. По думите му това може да подкопае демократични процеси и доверие.

Минчев обобщи, че геополитиката и изкуственият интелект вече вървят заедно. Той формулира теза за стратегиите и влиянието. Според него България не може да наблюдава процесите отстрани. Тя трябва да ги разбира и да защитава интересите си.

Съдебна реформа и нови идеи за туризма

Бившият правосъден министър Младен Червеняков постави акцент върху съдебната власт. Той каза, че е нужен консенсус за ролята на Висшия съдебен съвет. По думите му моделът не трябва да прилича на „Министерски съвет“ на съдебната власт.

Червеняков заяви, че на ВСС са дадени твърде много правомощия. Той изброи контрол, управление, финанси, бюджет и квалификация. Според него това обяснява защо решенията му трудно се влияят. Той посочи, че външна намеса се използва само в редки случаи.

Той настоя за консенсус по избора на нов ВСС и нов инспекторат. Като втори въпрос посочи статута на главния прокурор. Според него трябва да се реши дали да има връзка с изпълнителната власт. Алтернативата е да остане изцяло в съдебната система.

Червеняков предложи и специализирани съдилища. Той даде пример с трудово-осигурителни и стопански съдилища. Посочи немския модел като ефективен.

Проф. Румен Драганов представи идея за промяна в туристическото райониране. Той предложи девет района да се редуцират до три. Те са Долна Мизия, Горна Тракия и район „Североизточна Македония и Сердика“.

Драганов обясни, че новото райониране дава организационни и финансови ползи. Според него районите могат да се групират като юридически лица с нестопанска цел. Така ще работят по европейски и национални програми. По думите му това може да донесе повече средства. Той добави, че структурата ще има изпълнителен директор и председател. Това ще улесни представителството и управлението.

Форумът завърши с обща теза. Консенсусът е възможен, ако темите са стратегически. СИНПИ предлага този разговор да започне след изборите. Целта е дългосрочен план за демография, икономика, сигурност и институции.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news