Скандал за цените на храните! Производители питат кой прибира печалбата между нивата и щанда

Браншът настоява да се види къде остава добавената стойност и къде се трупа надценка. На масата са по-строг контрол, кооперативи и спорният статут „критична инфраструктура“.

Цените на храните отново сблъскаха българските производители на плодове и зеленчуци с големите търговски вериги. В основата е старият спор. Кой прибира добавената стойност между полето и щанда. И защо крайната цена расте, а фермерът остава с най-малкия дял.

Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ и още две организации настояват за повече прозрачност. Искат по-силен контрол върху произхода и безопасността на храните. Настояват и за мерки в защита на българското производство.

Тези искания се преплитат и с друга идея. Сдружението за модерна търговия предлага секторът да получи статут на критична инфраструктура. Производителите не отхвърлят дебата. Но настояват той да бъде по-широк.

Според тях, ако държавата дава специална защита, тя не може да е само за търговията. Трябва да обхване и напояването. Също съхранението, преработката, транспорта и логистиката на земеделската продукция.

„Проследете цената от полето до касата“

В предаването „Твоят ден“ Светлана Орманова от браншовата камара постави акцент върху формирането на цените. Според нея трябва да се види цялата верига на доставки. Целта е да стане ясно къде се създава реалната добавена стойност. И къде се появява неоправдано оскъпяване.

Орманова твърди, че най-малка част от крайната цена остава при земеделските стопани. След това продуктите поскъпват през посредници и търговци. Тя предупреждава, че все повече производители се отказват. Част от трайните насаждения се изкореняват. Това е сигнал за натиск върху сектора.

Сред исканията на бранша са улеснения за създаване на земеделски кооперативи. Търсят решения и за недостига на работна ръка. Искат и по-ефективен контрол върху вносните продукти. По думите ѝ обединението може да даде достъп до големите вериги. За това обаче са нужни законови промени. Нужни са и данъчни и осигурителни облекчения.

„Пазар и конкуренция, не вечен конфликт“

Изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов каза, че спорът измества вниманието. Според него фокусът трябва да е върху дългосрочните решения. Той обобщи своята теза ясно. Решението е пазар и конкуренция.

Николов смята, че проблемите са трупани около две десетилетия. Според него те идват и от грешки в земеделската политика. Той посочи и ефект от субсидирането. Част от производителите са се насочили към зърнени култури. Плодовете и зеленчуците са останали на заден план. Това е увеличило зависимостта от внос.

Като възможен изход той открои кооперативите и късите вериги за доставка. Малките производители трудно осигуряват нужните количества сами. Ако се обединят, могат да бъдат по-силен партньор за веригите.

Какво могат да направят институциите и потребителите

Николов призова държавата да прилага мерките от анализа на Комисията за защита на конкуренцията. Според него не трябва да се разчита само на санкции срещу търговците.

Той даде и конкретен пример за трудност. Данните за цените в магазините се публикуват с ден закъснение. Това пречи на приложенията за сравнение на офертите. Така потребителят реагира по-бавно.

Според Николов хората също могат да влияят. Това става с сравняване на цените и по-внимателен избор къде пазаруват. Той насочи внимание и към хранителното разхищение. Цитира европейски данни за България. По тях изхвърлените храни са за около 300 евро годишно на човек.

В момента спорът остава открит. Едната страна иска прозрачност и защита за производството. Другата настоява за работеща конкуренция и по-малко политически решения. Ясно е едно. Ако веригата не стане по-прозрачна, ценовият натиск няма да изчезне.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news