След Ормуз: Малакският проток изплува като следващата критична точка за световната търговия

През 900-километровия коридор минават около 22% от морската търговия и близо 29% от петролния поток по море. Пиратството, плитчините и рискът от инциденти повишават залозите за Азия и Европа.

Затварянето на Ормузкия проток върна стар страх в Азия. Какво става, ако следващата „тапа“ се появи в Малакския проток. Това е най-натовареният международен морски път. Той е ключов за петрола, газа и контейнерните доставки. Анализ на „Ройтерс“, цитиран от БТА, насочва вниманието към рисковете. Те са географски, технически и свързани със сигурността.

Защо Малакският проток е толкова важен

Малакският проток е дълъг около 900 километра. Той свързва Индонезия, Малайзия, Тайланд и Сингапур. Маршрутът дава най-краткия морски път от Източна Азия към Близкия изток и Европа.

През протока минават около 22% от световната морска търговия. Това сочат данни на Центъра за стратегически и международни изследвания. През първата половина на 2025 г. оттам са преминавали около 23,2 млн. барела петрол на ден. Това е 29% от морските петролни доставки. За сравнение през Ормуз са минавали около 20,9 млн. барела дневно.

Трафикът расте. През 2025 г. над 102 500 плавателни съда са прекосили протока. През 2024 г. те са били 94 300. Това показват данни на Морската служба на Малайзия.

Теснина, плитчини и риск от инциденти

В най-тясната си точка, каналът Филипс в Сингапурския проток, ширината е около 2,7 км. Това увеличава риска от сблъсъци и засядане. Повишава се и рискът от петролни разливи.

На места дълбочината е 25–27 метра. Това ограничава най-големите кораби. Въпреки това преминават и много големи танкери VLCC. Те са над 350 метра дълги. Газенето им надхвърля 20 метра.

Има обходен маршрут. Някои големи кораби заобикалят Индонезия на юг. Това е опция при затваряне на протока. Но пътуването се удължава. Доставките се забавят. Цените могат да тръгнат нагоре.

Пиратство, „тъмни“ прехвърляния и геополитически натиск

Протокът от години е рискова зона за пиратски атаки. През миналата година инцидентите рязко са се увеличили. Те са достигнали най-малко 104. През първото тримесечие на 2026 г. случаите намаляват. Това показват данни на ReCAAP.

Залогът за Китай е директен. Около 75% от китайския внос на суров петрол по море минава през Малакския проток. Данните са на компанията Vortexa.

Иранската криза изостри притесненията. Възлови точки като Малакския проток може да се окажат уязвими при конфликт. Рисковите сцени са Южнокитайско море и Тайванският проток. Според изследвания около 21% от световната морска търговия минава през Тайванския проток.

Малайзийските власти отчитат и друг проблем. Протокът става място за незаконни прехвърляния от кораб на кораб. Практиката може да прикрива произхода на петрол.

В този контекст се появи и тема за такси за преминаване. Индонезийският министър на финансите Пурбая Юди Садева коментира идеята публично. По-късно заяви, че подобен режим е невъзможен.

Сингапур също отхвърля ограниченията. Външният министър Вивиан Балакришнан каза пред CNBC, че крайбрежните държави имат общ интерес. Те искат протокът да остане отворен. По думите му има договорка да не се събират такси. Той добави, че е уверил САЩ и Китай, че правото на преминаване е гарантирано.

Малайзийският външен министър Мохамад Хасан подчерта, че няма място за едностранни решения. Той каза, че Малайзия е на едно мнение със Сингапур, Индонезия и Тайланд. Страните провеждат съвместни патрули. Целта е водният път да остане отворен.

Изводът е ясен. След Ормуз вниманието вече е и към Малакския проток. При проблем там ефектът ще се усети бързо. Първо в Азия, после и в Европа.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news