София е №2 в света по ръст на цените на жилищата: +197% за 10 години

Доклад на Deutsche Bank поставя столицата сред най-бързо поскъпващите пазари в 69 града. Квадратът още е далеч от Женева, но темпото е тревожен сигнал.

София излиза на второ място в света по ръст на жилищните цени за последните десет години. Това показва десетото издание на анализа на Deutsche Bank „Картографиране на цените по света 2026“. Данните сравняват 69 големи града в периода 2016–2026 г.

За този срок жилищата в българската столица са поскъпнали с 197%. Лидер е Будапеща с 210%. И в двата случая това означава почти утрояване на цените.

Въпреки ръста София остава сравнително евтина спрямо най-скъпите пазари. Средната цена е около 2680 евро на квадратен метър. В Женева квадратът стига приблизително 20 000 евро, но там поскъпването за десетилетие е 69%. В Хонконг, който е най-скъпият град според доклада, квадратният метър е около 23 790 евро, при ръст от едва 12%.

София расте от ниска база и това се вижда в класацията

София попада в логичната група на източноевропейските столици, които догонват Запада. Общата картина е сходна. Цените тръгват от ниска база.

След световната финансова криза имотните пазари в региона бяха под натиск. Около 2015–2016 г. тенденцията се обръща. Тогава започва нов цикъл на поскъпване. Това е и периодът, който стои в основата на големите проценти в класацията.

Как политиките и миграцията надуват цените в региона

Будапеща оглавява подреждането заради активната държавна намеса. При Виктор Орбан Унгария въведе програмата CSOK. Тя дава субсидии и преференциални кредити за семейства, които купуват ново жилище. Ефектът е силен. На пазара влизат допълнителни средства и цените се изтласкват нагоре.

Във Варшава ръстът се концентрира в последните години. Полша стартира схема Safe Credit 2% за млади семейства. Това става в период на високи банкови лихви. Паралелно с това Варшава поема голям миграционен натиск. Стотици хиляди украинци се насочват към страната. Част от международните компании местят офиси от Русия и Беларус към Полша. Това вдига търсенето на наеми и след това на покупки.

В Прага пазарът се движи от високото търсене на млади специалисти, включително в IT сектора. Предлагането обаче остава ограничено. Строителните процедури са бавни и жилища се завършват по-малко спрямо нуждите.

Гърция също има специфична динамика. След излизането от дълговата криза цените тръгват от ниско. Следват „Златната виза“ и силният туристически натиск чрез краткосрочни наеми. Това ускорява поскъпването в ключови градове.

Защо София поскъпва и какво означава това за следващите години

В България причините за ръста са известни. Водещ фактор са ниските лихви по ипотеките през голяма част от периода. Влияят и очакванията около присъединяването към еврозоната. Допълнителен стимул е липсата на алтернативи за спестяванията на домакинствата, които да изглеждат достатъчно сигурни.

Ключовият детайл е базата. През 2015–2016 г. София беше сред най-евтините европейски столици по средни цени. Това прави процентният ръст впечатляващ. И оставя възможност тенденцията да продължи, ако търсенето остане по-силно от предлагането.

Сравнението с градове като Женева и Хонконг показва друга опасност. Дори при по-ниски цени, бързият темп изпреварва доходите. Това носи риск от напрежение на пазара. За купувачите това означава по-труден достъп до жилище. За наемателите – натиск върху наемите. За институциите – нужда от политики, които увеличават предлагането и ограничават изкривяванията без да блокират строителството.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news